Erdöl/ Dänemark

Ханс Кристиян Олзен, председател на държавното нефтено дружество Нунайол в Гренландия, поглежда с надежда картата пред него. На нея са изрисувани пъстри петна в морето пред гренландското крайбрежие. Всяко пъстро петно е знак за бъдещ източник на нефт и газ. "Очакваме огромни количества добив на нефт и газ на западното и североизточното крайбрежие. Само за западното крайбрежие се предполагат залежи от няколко милиарда тона", казва Олзен.

Точно затова столицата на остров Гренландия Нуук е посещавана все по-често от известни политици. Наскоро тук пристигна американската външна министърка Хилъри Клинтън. Тя участва в заседание на Арктическия съвет заедно с други свои колеги, между които и руският външен министър.

Гренладия по всяка вероятност е най-интересният регион в геополитически смисъл. В Арктика се намира почти една четвърт от неоткритите, но потенциално използваеми ресурси в цял свят. Дълго време тези богатства бяха скрити под вечния лед. Заради промените в климата обаче все по-големи части от арктическия лед се топят през лятото и увеличават възможностите за добив на нефт и газ.

Епохални промени с неясни последици

Нилс Ванг, шеф на датската Академия за отбрана, не се съмнява в това, че Арктика е изправена пред епохални промени. "Светът има огромна нужда от ресурси най-вече заради все по-големия ръст на икономиката", казва той. "При това условие нито една страна не може да се лиши от подземните богатства на територията си. Като се има предвид, че ледниците се топят все повече, използването на ресурсите в Арктика, е само въпрос на време".

Точно този процес обаче предизвиква бурни протести от страна на екоактивистите от "Грийнпийс". Миналата есен те демонстрираха срещу вземането на проби от западното крайбрежие на Гренландия, а сега настояват за провъзгласяването на Арктика за международно защитен регион. "Това вече е факт на Южния полюс. Защо да не е възможно и на северния?", аргументират екоактивистите.

Според Медс Фларуп Кристинсен, генерален секретар на Грийнпийс в Северна Европа, добиването на нефт в Гренландия крие големи рискове. "Видяхме какво се случи след катастрофата с нефтената платформа в Мексиканския залив. Тя обаче ще изглежда незначителна на фона на онова, което би могло да се случи в Арктика. Тук е един от най-важните региони, свързани с прехраната и със създаването на биомаса. Затова трябва да го предпазим от намесата на индустрията", казва екоактивистът от "Грийнпийс".

Черен сценарий заради черното злато?

Тази позиция обаче се отхвърля от всички държави, граничещи с Арктика, между които и Гренландия. "Разбира се, че има рискове, които са ни известни. Онези обаче, които казват, че в Арктика не бива да се добива нефт, трябва да кажат къде другаде в света може да се добива нефт. Ние в Гренландия искаме да развиваме икономиката си и да използваме ресурсите си, част от които са нефтът и газът в Арктика", казва премиерът на Гренладия Куупик Клайст .
И макар че в Арктика се сблъскват множество интереси, повечето експерти са на мнение, че до избухване на военни конфликти едва ли ще се стигне.

"Никой няма интерес от военен конфликт и такъв сценарий е изключен. В същото време добивът на нефт и газ, прокарването на нови маршрути на търговските кораби в Северния ледовит океан и разширяването на риболова тук ще доведат до нуждата от по-голяма защита на националните интереси и до засилено военно присъствие на държавите в региона. Това в крайна сметка би могло да повиши напрежението и да предизвика конфликти", прогнозира датчанинът Мартин Бройм, който наскоро написа книга за Арктика и промените в климата.