Черно, червено, зелено

Партията на свободните демократи (СвДП) вече не е представена в Бундестага, но пък все още е в правителствената коалиция. Докато новият германски парламент не избере нов канцлер, сегашното правителство ще продължи да изпълнява задълженията си.

А както изглежда, коалицията между християндемократите и СвДП ще управлява още дълго: тъй като резултатите от парламентарните избори не дадоха възможност за ясно мнозинство в новия Бундестаг и не позволяват сформирането на предпочитаните първоначално съюзи от партиите, сега трябва да бъдат оформени нови варианти за коалиции. Възможностите изглеждат така: черно-червена, черно-зелена или червено-червено-зелена (ХДС и ГСДП; ХДС и Зелените; или ГСДП, Левите и Зелените).

Първо със социалдемократите

Победителите, т.е. християндемократите, биха искали да съставят широка коалиция със социалдемократите. Дали обаче наистина ще се стигне дотам? За да обсъдят тази възможност, представители на двете основни партии ще се срещнат първоначално на т.нар. сондажни разговори. Впрочем първият от тях се провежда днес.

Социалдемократите вече са били коалиционен партньор на ХДС - от 2005 до 2009 година. За ГСДП обаче тази коалиция имаше пагубно влияние: на изборите през 2009-та те постигнаха най-лошия си резултат от основаването на Федералната република. Затова и много от членовете на ГСДП гледат скептично на нова широка коалиция. Поради тази причина бъдещето на евентуалния нов черно-червен съюз зависи най-вече от социалдемократите.

После иде редът на Зелените и Левите

ХДС ще проведат сондажни разговори и с партията на Зелените. Всъщност Германия досега не е била управлявана от подобна коалиция. Затова и мнозина са убедени, че Зелените ще си останат на ниво сондажни разговори, както казва политологът Оскар Нидермайер. Колегата му Вихард Войке споделя неговото мнение. "Убеждаването на членовете на Зелената партия ще бъде трудна задача. Все пак по време на предизборната борба ХДС беше едва ли не враг на Зелените", казва Войке.

Освен гореизброените два варианта обаче има и още един: съюз между социалдемократите, Лявата партия и Зелените. "Тази коалиция е малко вероятна, защото както Зелените, така и ГСДП изключиха възможността за съставяне на правителство с Левите още преди изборите. А връщане назад няма", смята Войке. Политологът се съмнява и в управленските способности на Лявата партия, която застъпва отчасти спорни и трудни за финансиране позиции.

А ако никой не иска?

"Ако нищо не потръгне, на ход е федералният президент", казва политологът Оскар Нидермайер. На 22 октомври новият Бундестаг трябва да се събере за първото си заседание. Така повелява законът. Новият парламент обаче не е длъжен веднага да гласува нов правителствен ръководител. Федералният президент Йоахим Гаук може да помоли Ангела Меркел да продължи да ръководи правителството до приключването на коалиционните преговори.

Президентът може и сам да предложи нов канцлер, ако преговорите окончателно се провалят. Бундестагът пък може да го избере и с обикновено мнозинство. Тогава новият канцлер би бил шеф на малцинствено правителство без собствено мнозинство в парламента. В такъв случай обаче политическите промени биха били невъзможни и точно поради тази причина Ангела Меркел вече изключи тази опция. Вихард Войке също смята, че в международен план Германия не може да си позволи политическа нестабилност.

Обратно към урните?

Ако по никакъв начин не може да бъде съставено ново стабилно правителство, федералният президент може да насрочи нови избори. Тогава всички германци трябва да се отправят още веднъж към урните и да гласуват отново.

По всяка вероятност обаче никой няма да позволи да се стигне дотам. "Партиите искат да управляват", убеден е Вихард Войке. "В крайна сметка ХДС и ГСДП ще уважат желанието на много германски граждани и ще съставят широка коалиция", смята той.

Дотогава обаче преговорите в Берлин ще продължат. А това може да трае доста дълго. В Белгия например коалиционните преговори продължиха над една година. Според Вихард Войке обаче, в Германия няма да се стигне чак дотам.