1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Чернобил" и "Белене" - емоции без край

Автор: М. Липчева-Вайс/Редактор: А. Андреев23 април 2009

Защо след 23 години говорене за "Чернобил" катастрофата е също така далеч от обикновения българин, както някога в първите години, когато тя се премълчаваше? И какво общо има това с "Белене"? Анализ от Маринела Липчева.

https://p.dw.com/p/Hc7D
Жив ли е споменът?Снимка: AP

Съвпадението е със сигурност случайно. Насрочената за края на тази седмица международна енергийна конференция в София съвпада с 23-та годишнина от катастрофата в Чернобил. Случайността е гарантирана по много причини и една от тях е, че Чернобил все по-рядко се споменава.

Обикновено до името опират антиядрените активисти, които отчаяно се опитват да надвикат всеобщото одобрение за новата АЕЦ Белене в България с драстични сравнения, белким някой чуе и разумните им аргументи. Дали наистина плашилото "Чернобил" има ефект върху българина?

Bulgarien - Atomkraftwerk Belene
Над 72 процента от българите одобряват строежа на АЕЦ БеленеСнимка: picture-alliance/ZB

От какво се страхуват българите и от какво не?

"Говоренето" за катастрофата настъпи след няколкогодишното й премълчаване или смотолевено изговаряне на "некои" истини от страна на тогавашната комунистическа власт. След 1989-а година Чернобил завладяваше поетапно медийното пространство, я покрай някоя кръгла годишнина, я покрай скандала между България и ЕС за "Козлодуй".

Точно заради тази кампанийност в люшкането между едната и другата крайност беше пропуснато нещо много важно: осъзнаването на катастрофата като реално случило се събитие, от чието повторение не е застрахован никой. "Чернобил" се стилизира в символ на демоничното, превърна се в нещо като призказка за царството на ужасите, след която децата обикновено питат риторично "Ама това нали не е било наистина?", за да могат да заспят спокойно.

Така че днес, 23 години по-късно, след толкова много говорене Чернобил е може би също толкова далеч от обикновения българин, както някога в първите години, когато катастрофата се премълчаваше. До спор "за" и "против" ядрената енергия всъщност рядко се стига, защото той има нужда от най-малко две страни.

"Антиядрените инициативи у нас са много слаби и крайно недостатъчни", призна наскоро екоактивистка от България. Според нея хората се страхуват: от загуба на обещани работни места и на европейски пари, от натиска на фирми, свързани със строежа на новата атомна електроцентрала.

Ще настъпи ли охлаждане на емоциите?

BdT Gedenken an Tschernobyl Opfer
Трагедията в Чернобил не бива да потъва в забраваСнимка: AP

Вярно обаче е и друго: хората в България не се страхуват от ядрена катастрофа и при цялата си андрешковска недоверчивост към властта приемат за чиста монета всичко онова, което им се изговаря в полза на АЕЦ Белене. Над 72% от пълнолетните българи одобряват строежа й, сочи публикувано в началото на годината проучване на агенция Сова Харис. Същото това проучване показва обаче и друго: около 60% от българите на възраст между 30 и 50 години искат повече информация за строежа на тази АЕЦ. Как одобряваш нещо, за което искаш повече информация?

В това няма парадокс, а само доказателство за дългогодишното емоционално говорене по темата, за взаимното замерване със символи. От едната страна е плашилото "Чернобил", а от другата - наранената "национална гордост". Колкото и банално да звучи, сегашната икономическа криза е и шанс за разумно отношение към ядрената енергетика в България.

Все по-често и по-силно започнаха да се чуват въпроси, свързани с проблематичното финансиране на АЕЦ Белене, със смисъла и рисковете на държавните гаранции за кредитиране на нова атомна електроцентрала. Едно е сигурно: охлаждането на емоциите означава повече информация и чуваемост на онова, което се е случило и би могло да се случи с една атомна електроцентрала.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми