ЧРД, другарю!
23 август 2011
Гюнтер Хелмих коментира:
Чиста случайност е разбира се, че Берлинската стена е издигната на 35-я рожден ден на Фидел Кастро. Не е случайност обаче, че Лявата партия така и не успя да намери верния подход към тези две годишнини. Различните партийни крила продължават да се карат във връзка със скандала, предизвикан от неколцина партийни другари, които при възпоменателното честване на жертвите, убити край Стената, останаха демонстративно седнали.
Демократичен нюх липсва
Никоя партия, държаща на демократичните принципи, не може да запуши насила устата на своите дисиденти. Но по въпроса за Берлинската стена се дочуват странни изявления и от партийната председателка, която се опитва да хвърли вината върху Хитлер и изобщо върху историята. Станалото сега известно поздравително писмо до Фидел Кастро кара човек просто да клати глава: съдържанието и тонът напомнят силно на декларациите на източногерманската комунистическа партия от 1989 година.
Двамата съпредседатели Гезине Льоч и Клаус Ернст са проявили невероятна липса на политически професионализъм. Ако пък наистина са прочели предварително поздравителния адрес, - и на демократичен нюх. Това, че учтивостта и етикетът не допускат критика към живота и постиженията на юбиляра, е вярно наистина, но в конкретния случай е твърде неубедителен аргумент.
Не става дума за любезностите по адрес на "другаря Фидел", а за това, че ръководителите на Лявата партия обявяват тъкмо Куба за "образец за много народи по света". Трябва ли тогава да се чудим, че никой не иска да се коалира с германските леви?
Носталгия по оригинала?
И обратно: човек може да разбере безсилния гняв на левите избиратели в Берлин и Мекленбург-Предна Померания, които се надяват да запазят поне шанса за участие в местното правителство. Гезине Льоч обаче заяви най-самоуверено, че нейната политика щяла да убеди берлинските избиратели.
Както по отношение на Берлинската стена, така и на поздравленията до Хавана Льоч следва явно партийните традиции. Кой знае, може би в столицата има повече хора, които са се затъжили за оригиналния език на източногерманската комунистическа партия, отколкото можем да си представим, че е възможно сред левите реформисти.