''Чувствах се добре дошъл в България''

Преди да отпътува от София, посланик Хьопфнер даде ексклузивно интервю за Дойче Веле:

ДВ: Г-н Хьопфнер, тръгвате си от България, след като пет години бяхте германски посланик в страната. Кои са най-силните впечатления, които ще отнесете у дома?

Хьопфнер: Особено вълнуващи бяха топлината и приятелството, които изпитах тук - като посланик, но и като човек. И аз, и цялото ми семейство се чувствахме добре дошли в България. Българите ни посрещнаха с такова гостоприемство, каквото не се среща често.

Силно впечатление ми направи копнежът на хората по едно общество на равните шансове, за повече свобода и участие в демократичния градеж - копнеж, който се прояви най-вече по време на последните протести по улиците на София. Наблюдавам пробуждането на българското гражданско общество и нарастващото съзнание за важната роля, която играят политически активните граждани в едно демократично общество. Това е чудесно.

През свободното си време често карам ски в планината или плавам с платноходка в Черно море. България е страна, благословена с прекрасна природа и богата култура, която често ме докарва до възторг - и това положително няма да се промени.

ДВ: България е член на ЕС и на НАТО. Означава ли това, че двустранните отношения с Германия са изгубили тежест? Кои, според Вас, бяха най-важните моменти в тези отношения през последните пет години? С кои свои индивидуални качества двете страни са интересни една на друга?

Хьопфнер: Според мен приемането на България в ЕС и в НАТО не само не лиши от тежест двустранните отношения, а напротив - направи ги дори по-интензивни. Нашите две страни традиционно поддържат тесни политически и икономически връзки, които политиците от двете страни продължиха да развиват и задълбочават, често пъти в неформални разговори и без предварителна подготовка в рамките на многобройните срещи между държавите от ЕС и НАТО.

Икономическите връзки между двете страни особено се разшириха след приемането на България в ЕС и в обединения европейски пазар. Отразява го високият ръст на двустранния стокообмен. Това, според мен, е една от най-важните позиции в двустранните ни отношения през последните пет години: въпреки някои трудности, икономическото сътрудничество непрекъснато се развива. В момента за България търговският баланс дори е положителен, тоест - страната изнася за Германия повече стоки и услуги, отколкото внася от Германия. А това гарантира многобройни работни места в България.

Лично аз стигнах до извода, че на човешко равнище германци и българи общуват много хармонично. Съществуват много допирни точки на културно равнище, но и някои различия, а това придава жизненост на нашите отношения и ни прави интересни едни за други. И двете страни не са особено богати на суровини. Нашата „суровина” са образованието и човешкият потенциал. В това отношение ние гледаме в една посока. Особено многозначителен е фактът, че в България съществуват толкова много немски езикови гимназии и немскоезични факултети в университетите, в резултат от което и броят на българските студенти в Германия е изключително висок.

ДВ: През последните години на дневен ред излязоха и два проблема в двустранните отношения: трудностите на германските инвеститори в България и оживената дискусия около българските емигранти в Германия. Как стоят нещата в момента?

Хьопфнер: Германските инвеститори често се оплакват от липсата на надеждна правна рамка. Отнемат им, например, лиценз за добив на суровини чрез някакви юридически непрозрачни маневри, лишават ги от участие в конкурс за обществена поръчка или пък просто променят правилата и объркват целия им бизнесплан. Колкото до българските емигранти в Германия, ще кажа едно: свободното придвижване и мобилността вътре в ЕС са не само нещо нормално, но и едно от най-важните достижения на европейската интеграция. Няколко града в Германия обаче са изправени пред сериозно предизвикателство поради високата концентрация на пришълци от България и от други европейски страни. В същото време в Германия работят много високо квалифицирани българи. Мнозина работодатели използват възможността и назначават добре квалифицирани български специалисти.

ДВ: Има ли двустранни консултации във връзка с украинската криза? И разбирате ли аргументите на онези хора в България, които проявяват разбиране към Путин?

Хьопфнер: Естествено, темата присъства в двустранните разговори. Българският външен министър Вигенин посети Берлин през март тази година, малко след като приключи посещението му в Украйна. Той се срещна с германския си колега Щайнмайер и обсъди с него включително и кризата в Украйна.

Според мен и в Германия, и в България съществува широк консенсус за това, че анексирането на Крим нарушава международното право. Сега обаче най-важното е да се успокоят духовете. В това отношение важна роля играе ОССЕ.

ДВ: Вие активно се ангажирахте в сътрудничеството между двете страни в областтта на образованието. Както казахте, образованието е най-важната „суровина” на двете страни. Какво успяхте да постигнете?

Хьопфнер: Немското училище в София например, което е подслонено на територията на посолството, се развива много успешно. То беше открито година преди да дойда в България. А през март тази година вече получи сертификат като „Отлично немско училище в чужбина”. След няколко седмици от него ще излезе и първият випуск абитуриенти. Започнахме да работим над плановете за разширяване на училището с ново крило. Според мен това е един истински успех - не само за училището, но и за германо-българските отношения.

Ние си сътрудничим много активно и с другите партньорски училища в България. Гимназията „Константин Гълъбов” и другите 23 училища, които предлагат немски езиков сертификат, работят на изключително високо равнище. Ежегодните оценки за работата им го потвърждават по един забележителен начин. Нашето желание е да укрепим позицията на немския като важен чужд език в България. И водени от това желание, заедно с други партньори тази година за втори път много успешно проведохме училищен театрален фестивал на немски език. Преди няколко седмици в двора на посолството организирахме образователна борса, на която представихме многобройни възможности за образование, насочени към младите хора в България. И това са само няколко примера. Както вече казах, почти нищо друго не свързва нашите две страни толкова тясно, колкото образованието.

ДВ: Българската общественост добре познава и високо цени Вашия ангажимент за свободата на медиите. Какви са резултатите от него? Къде виждате напредък и къде - слабости? Защо България падна толкова ниско в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници”? И смятате ли, че вече има по-голяма прозрачност по отношение на медийната собственост?

Хьопфнер: Важен напредък за последните години е фактът, ча за медийната свобода се говори повече и по-открито. Ясно е, че импулсът за един такъв дебат в крайна сметка трябва да дойде не отвън, а от самото българско общество. Ако съм съумял да подкрепя този импулс, значи усилията ми не са отишли напразно.

Свободата на медиите е основна предпоставка за едно свободно и демократично общество. В това отношение в България има още какво да се направи.

ДВ: Открай време се застъпвате и за правата на малцинствата. Кои малцинства в България са, според Вас, особено застрашени?

Хьопфнер: Важна тема е проблемът със социалната интеграция на ромите. България има традиции в толерантността и мирното съвместно съществуване на различните етноси. Напоследък имаше опити да се разклати този мир. Да си припомним, например, изстъпленията край Джумая джамия в Пловдив. За щастие българското гражданско общество последователно и категорично отхвърля такива опити.

ДВ: В кампанията преди изборите за Европейски парламент няколко български партии и независими кандидати заложиха на ксенофобията. Как оценявате тази тенденция в общоевропейски контекст?

Хьопфнер: Тревожат ме популистките тенденции в цяла Европа. В предизборната кампания редица кандидати за Европарламента - не само в България, се опитват да печелят гласове с ксенофобски лозунги. Всички ние сме длъжни на висок глас да се противопоставим на това явление. Основните ценности на ЕС не бива да се поставят под въпрос.

ДВ: В България се усеща някаква умора, дори разочарование от ЕС - въпреки че българите все още дават най-голяма подкрепа за ЕС в сравнение с останалите европейски граждани. Какво, според Вас, спечели България от членството си в ЕС? И изгуби ли нещо?

Хьопфнер: Смятам, че по принцип и до днес повечето българи имат положителна нагласа към ЕС. Ако в страната действително има някаква „умора от ЕС”, тя навярно се дължи на факта, че очакванията преди приемането бяха твърде високи и сега може би е настъпило известно разочарование.

На вътрешния европейски пазар българската икономика е изложена на една много остра конкуренция и всекидневно трябва да доказва, че може да участва в съревнованието. Тъкмо това обстоятелство доведе в много кратък период до огромни структурни промени, които продължават и днес. Но трудната пренагласа не бива да измества на заден план многобройните предимства, които донесе на България членството в ЕС. Част от тези предимства вече са осезаеми. Снабдяването със стоки никога не е било толкова добро, колкото днес, а и средните доходи сериозно се повишиха, в сравнение с годините преди приемането в ЕС. Благодарение на европейските средства, инфраструктурата в България също осезаемо се подобри.

ДВ: Вие често говорите в прав текст, а това си позволяват само малцина дипломати. Някои български медии Ви критикуват заради откритото говорене. Не можехте ли да си го спестите?

Хьопфнер: Честно казано, във въпросните епизодични случаи повечето отзиви бяха изключително положителни. Това се отнася както до гражданското общество, така и до правителствената администрация, а също и до част от медиите.

ДВ: След пет години в България говорите ли вече български, можете ли да се разбирате, да четете? И смятате ли и занапред да следите какво става в страната?

Хьопфнер: След тези пет години аз ценя България особено високо и, естествено, ще продължа и занапред внимателно да следя какво се случва в страната. Вярвам в българското бъдеще.

Колкото до познанията ми по български, вече разбирам доста. В същото време обаче трябва да си призная, че активният ми български в разговор не е сред моите най-силни качества.

ДВ: Знаете ли кое ще е следващото Ви работно място?

Хьопфнер: Вероятно ще стана посланик в друга държава от ЕС, но в момента не мога да кажа нищо по-конкретно.