Чудото Меркел

Мнозина бяха единодушни, че от нея политик не става: с бледо лице, безвкусно облекло, странна прическа и без всякаква харизма. Навремето Меркел приличаше на типичен аутсайдер. Днес обаче тя има всички шансове да стане канцлер за трети път. При това Меркел не управлява само в спокойни води. По време на посещението си в Русия през юни тази година например я очакваше политически капан, заложен от Владимир Путин. Нарушавайки предварителната уговорка, руският президент искаше да ѝ отнеме правото да произнесе приветствие по повод откриването на изложба на произведения на изкуството, плячкосани по време на Втората световна война. Тогава Меркел заплаши, че ще прекъсне визитата си в Русия, с което принуди Путин да отстъпи. В крайна сметка изложбата бе открита с приветствени слова на двамата лидери. Това беше победа за Меркел и доказателство за уменията ѝ в политическия покер.

Точно противоположна беше тактиката на Меркел в аферата с подслушванията, извършени от американската Агенция за национална сигурност /АНС/. Този скандал беше крайно неприятен за канцлерката. Наложи ѝ се да обяснява как е възможно тъкмо най-близкият съюзник да шпионира своите германски приятели, при това не без взаимодействие с германските тайни служби. И какво направи Меркел? Първоначално запази мълчание. След това изрази възмущението си, но не лично, а чрез правителствен говорител.

Мълчи, наблюдава и чак след това действа

"Тя умее да внася спокойствие и в най-разгорещените спорове, предпочита да изчаква и да наблюдава, като в крайна сметка се присъединява към мнението на мнозинството", твърди историкът Едгар Волфрум. За тези политически умения я уважават, но и презират. Истинската ѝ твърдост пролича на европейската политическа сцена. От 2008 година насам канцлерката е кризисен мениджър на Европа. Икономическата нестабилност на Гърция я принуди да води борба за спасяване на еврото. В Атина и в цяла Южна Европа не говорят с добро за Меркел. Но европейската ѝ политика среща международно признание.

Ръководният принцип на Меркел е прагматизмът. "Меркел не е идеолог, нито мисионер", пише журналистката Жаклин Бойзен, издала биография на Меркел още преди тя да стане канцлер на Германия. "Тя взима решенията си, доверявайки се почти сляпо на цифри, факти и данни, и ако има разумни основания и аргументи в полза на едно решение, тя го взима, пренебрегвайки смело всевъзможни идеологически и програмни принципи на своята партия", отбелязва журналистката.

Освен това Меркел не се бои да коригира своите позиции по даден въпрос, ако забележи, че са неправилни. След атомната катастрофа във Фукушима канцлерката не се поколеба да обяви отказ от атомната енергия, макар че преди това беше нейн твърд поддръжник. Този ход не ѝ навреди, напротив - спечели ѝ уважение. И без друго Ангела Меркел отдавна се е разделила с имиджа на пионка, наричана преди "момичето на Кол". Междувременно е станала нещо като "майка на нацията". В това прозвище се крие и голяма доза истина за нейния ръководен стил и умението ѝ здраво да държи в ръце юздите на партията и правителството.

Нито опортюнист, нито бунтар

Що се отнася до миналото на Меркел в ГДР, със сигурност може да се твърди, че тя определено не е била опозиционер. Детството ѝ там преминава безоблачно, както признава самата канцлерка. Поради факта, че е дъщеря на протестантски пастор, се е сблъсквала, разбира се, с известни ограничения, но те не са били такива, че да оставят рани и травми.

"Още отрано обаче тя се е научила на предпазливост в отношенията си с хората", пише Бойзен и пояснява какво отличава "опитния гражданин на ГДР" - той не е прекален опортюнист, нито прекален бунтар. Такава е и Меркел, която от млада се отличавала с добра диалогичност и огромно умение да изслушва другите. "Аз не съм човек, който взима решенията си спонтанно", признава самата Меркел и допълва: "Опитвам се да разбера процесите в тяхната цялост и винаги се питам до какви последствия би довело дадено решение".

Меркел влиза в политиката късно и по-скоро случайно. На 35-годишна възраст тя става говорител на последния премиер на бившата ГДР - Лотар де Мезиер. Малко преди това става член на Християндемократическия съюз /ХДС/. През 1994 година получава поста на министър на околната среда и реакторната сигурност в кабинета на Хелмут Кол. Ресорът добре приляга на Меркел, за която знаем, че е завършила физика.

Грабни шанса!

През 1998 година Хелмут Кол губи изборите и ХДС изпада в сложно положение. Ангела Меркел обаче веднага съзира шанс да заздрави позициите си в партията след ерата на Кол. Новият лидер на ХДС Волфганг Шойбле я прави главен секретар на партията. В аферата с укритите партийни дарения, в която са замесени както Хелмут Кол, така и Волфганг Шойбле, Меркел поемата ролята на човек, очистващ петното от лицето на ХДС.

През април 2000-та година Ангела Меркел е избрана за нов председател на Християндемократическия съюз. След парламентарните избори през 2005 година резултатите на ХДС не са достатъчно добри за самостоятелно управление. Налага се създаването на Голяма коалиция, но канцлер става Ангела Меркел. От 13 години насам тя е начело на своята партия, от 8 години е и канцлер.

Меркел успя изцяло да си "разчисти" политическото поле за действия: изпрати в глуха линия почти всичките си вътрешнопартийни противници - и то почти безшумно, оставяйки ги да се разправят помежду си. Меркел безспорно е доказала качествата си на водач. Въпросът е накъде води страната. Това се питат мнозина, включително и някои нейни съпартийци. Критиците от собствените ѝ партийни редици смятат, че под нейно ръководство християндемократите са се обезличили и са загърбили част от ценностите, които са много важни за една християнско-консервативна партия.

Автор: Ф. Вагенер, К. Цанев/ Редактор: Б. Узунова