Чудото на българските икони

Музеят в Реклингхаузен предлага на посетителите си 40 български икони от 17 до 19 век. Иконите са в богата цветова гама, а част от тях са в голям формат. Кураторите обясняват, че за Възрожденската иконография в България са характерни изображенията на Исус, Богородица, различни светии и църковни празници.

Иконата е от 1864 година и носи подписа на Анастас Кърклисийски. Уредничката на музея в Реклингхаузен д-р Ева Хаущайн-Барч обяснява: "Българските зографи често изобразяват славянските апостоли Кирил и Методий. Двамата създават както славянския език като литургиен, така и първата славянска азбука - глаголицата. Кирил и Методий дават тласък за по-нататъшното християнизиране на славянските народи".

Сцените от Сътворението са от школата на Захари Цанюв и Кънчо Иванчов. Организаторите на изложбата в Реклингхаузен припомнят, че България е първата славянска страна, която приема християнството. Още през 9-10 век в България възникват важни иконописни центрове. През Средновековието българските иконописци се придържат към византийската традиция.

Иконата на Захари Цанюв от 1856 година принадлежи към Тревненската школа. Управителката на музея на иконите д-р Ева Хаущайн-Барч обяснява, че идеята за тази голяма изложба на български икони е дошла от града-партньор на Реклингхаузен - холандския Дордрехт. Изложбата в Реклингхаузен е организирана от специалисти от Варна, Дордрехт и Реклингхаузен.

Автор на тази икона от втората половина на 18 век е Зограф Вионос. Възраждането на българската иконопис през 18 и 19 век е свързано с постепен отказ от аскетизма и стремеж към по-живи изображения. "Важна роля в българските икони от този период играе пейзажът на заден план" - пишат организаторите на изложбата.

Тази икона е от 1850 година, авторът е анонимен. Организаторите на изложбата обясняват, че през 19 век цветовете на българските икони вече са интензивни и оптимистични, зографите вплитат в творбите си елементи от бита, а в стила им се усеща влиянието на западното декоративно изкуство, особено на барока. Това личи най-вече, ако се вгледаме в пластичното изображение на лицата.

Иконата е от първата половина на 19 век, автор е Кънчо Иванчов. Уредничката на музея в Реклингхаузен Ева Хаущайн-Барч казва: "На мен лично много ми харесва тази икона с прекрасната ѝ резбована рамка. Българското дърворезбарство е било на изключително високо равнище. Тази икона сме избрали и за плаката на изложбата в Реклингхаузен".

Тази икона от анонимен автор е от края на 16 или началото на 17 век. От българска страна куратор на изложбата в Реклингхаузен е Константин Угринов, който е и съавтор на чудесния каталог "Икони от Реклингхаузен и от Варна", 2014 година.

Уредничката на музея Ева Хаущайн-Барч обръща внимание на нещо важно: "По стила си българските икони отчетливо се различават от руските и от гръцките. Това важи особено за иконите от епохата на Възраждането, изложени при нас". Тя припомня, че след 500 години османско владичество, по онова време българите преоткриват своята идентичност.

Музеят е основан през 1887 година от братята Карел и Херман Шкорпил. В него се съхранява най-старото обработено злато в света: Варненското енеолитно съкровище, датирано към 4200-4600 година пр. Хр. Изложбата икони, с която музеят гостува в Германия, е част от постоянната му сбирка. За българските икони в Реклингхаузен вече съобщиха редица германски медии.