Чужденците и техните фирми в Германия

Повече от 6% от от регистрираните в Кьолн фирми са собственост на чужденци. От общо 76 търговци на храни в Щутгарт всеки четвърти е мигрант, а почти всеки десети ресторант в Германия е италиански.

Предполага се, че около 10 % от всички чуждестранни работници в Германия са самонаети лица.

"Конкуренцията беше голяма, но ние винаги предлагахме добро качество - чистота, дисциплина и добри цени. Всичко, което предлагаме е винаги прясно. Когато се спазват мсички тези правила, работата върви" - казва Сюлейман Бостанджи - собственик на павилионче за закуски "Анадола", намиращо се на централната гара в Дюселдорф. Пред него неизменно се вие опашка от чакащи клиенти - строителни работници, но и банкови чиновници, турци, германци, млади и стари търпеливо чакат ред за да си купят турска пица или дюнер кебаб. Заведението съществува от близо 20 години.

Професия-гастарбайтер

Сюлейман Бостанджи е от първото поколение турски гастарбайтери. Той пристига в Германия в края на 60-те години и в продължение на близо 20 години работи като фрезист в един завод за вагони. През 1988 година решава сам да си бъде шеф и създава фирмата.Тази съдба е типична за пристигналите в началото на 70-те години гастарбайтери от Турция, Гърция и Италия.

Голяма част от тях по-късно основават свои фирми и то предимно в специализирани "ниши" - казва Юнус Улусой - представител на фондация "Център за турски изследвания" към университета Дюисбург-Есен:

"Първите фирми на гастарбайтери в Германия бяха създадени за да покриват специфичните нужди, за които не същуствуваха германски аналози. Например фирми за пътувания до съответните страни или пък заведения, предлагащи специфичните национални кухни и продукти."

С течение на времето чужденците навлизат във все нови и нови браншове - като разпространението на книги, излъчването на радио- и телевизионни предавания, създаването на дискотеки, предлагането на недвижими имоти за продан, на осигуровки, правни услуги, златарството, фризьорството и какво ли още не. И все пак пътят към фирмената самостоятелност е доста трънлив за повечето чуждестранни кандидати.

Специфични проблеми

Мигрантите са изправени не само пред езикови проблеми, често пъти те не познават добре германското законодателство и изискванията на местната администрация. Юнус Улусой казва:

"Често пъти те не успяват да се доберат до публични кредити, защото част от тях не са в състояние да представят бизнес-план пред банката и с него да кандидатстват за кредит. Много от чужденците не са в състояние да комуникират свободно на немски език - не само писмено, но и говоримо, което намалява шансовете им значително."

Нерядко мигрантите-основатели на фирми - са принудени да обявяват и несъстоятелност, макар, че с течение на годините все повече германски клиенти започват да опознават и да търсят чуждестранните продукти или заведения и услуги.

Нова вълна мигранти пристига през 90-те години

През 90-те години силно нараства миграцията на изселници от бившия Съветски Съюз. Сред тях също възниква силен интерес към основаването на собствени фирми - бюра за пътувания, магазанчета със специфични продукти, ресторанти и др. Председателят на руско-германското сдружение за интеграция Интекс Александър Каул казва:

"Новото поколение от мигранти са предимно млади хора, които са завършили професионалното си образование тук в Германия. Те са се интегрирали доста добре към местната среда и са се ориентирали към различни сфери - например - занаятчийския сектор, сферата на услугите, строителството, гледането на възрастни хора и т.н."