1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чужди работници спасяват сезона в България

Андреа Беер ARD
22 август 2017

Българските черноморски курорти все по-трудно си намират обслужващ персонал. Минималната работна заплата не е достатъчно атрактивна за българите, които предпочитат да работят в чужбина. Репортаж на ARD от курорта Албена.

https://p.dw.com/p/2icRn
Bulgarien Sonnenstrand Slantschew Brjag
Снимка: cc by vacacionesbulgaria.com- sa 3.0

В жегата Артур е седнал с чиния гореща готова супа на пейка пред общежитието за сезонни работници. Тук условията са скромни, но е чисто. На балкона е простряно изпрано облекло на сервитьор. 18-годишният Артур е енергично момче, което не спира да говори. Разказва, че в родината си следва право, но тук работи като келнер. "Искам да събера опит в чужбина и да спечеля малко пари", казва той. 

За около 250 евро на месец, включително храната и спането, младият украинец от Полтава работи на смени в един хотел в курорта Албена край Варна. Тук човек не може да забогатее. Това го знае и Артур. Но в Украйна се води война, а той намира прекрасно това, че има възможност да поработи през ваканцията. Всеки ден украинецът обслужва и руски туристи. Да, Украйна и Русия са военни противници, но "... войната се води другаде и няма защо да я пренасяме тук", казва той.

"Не успяваме да привлечем българи"

Артур е един от общо около 3 100 сезонни работници в България от страни извън ЕС. Украинците са най-голямата група - 2 600 души. Останалите са предимно молдовци или турци. Седемстотин от тези сезонни работници са наети в Албена АД. "При нас работят предимно украинци", обяснява директорката на комплекса Маргарита Тодорова. "Независимо от факта, че в много райони на България има висока безработица, не успяваме да привлечем достатъчно български работници и служители."

При това още в началото на годината работодателите са обявили 13 000 свободни сезонни работни места в службата по труда. Но и до днес не всички места са заети, казва Лиляна Георгиева от бюрото по труда в София. "Първо, защото това е сезонна работа, а българите търсят дългосрочна заетост. Но преди всичко се търсят сезонни работници, владеещи руски - заради многото почиващи руснаци на Черноморието. Младите българи днес вече не говорят добре руски - не е както преди. А от работодателите постоянно чуваме, че украинците са дисциплинирани, по-образовани от един безработен българин и се справят по-добре."

Затова туристическият бранш и селското стопанство приветстват новия закон, който позволява на граждани от страни извън ЕС да работят в България в продължение на три месеца. По-рано въпросът се уреждаше от двустранни спогодби. Хотелите, баровете и концесионерите на плажовете обаче плащат на тези сезонни работници минималната заплата - около 130 евро на месец. Затова много българи предпочитат да работят като келнери в Дания, Испания или Италия.

Kellnerin im Restaurant
Общо 3100 сезонни работници от страни извън ЕС са наети в българските курортиСнимка: Fotolia/MNStudio

И в Албена сезонните работници не печелят много. Ако един мениджър изкарва около 600 евро на месец, то една помощничка в кухнята, като украинката Валентина, работи за 11 евро на ден. Откриваме я да си почива на една пейка след смяната заедно с колежката ѝ Аня. "По професия съм преподавателка, водя тук студенти, които работят през ваканциите. Но помагам също и в кухнята. Нали е само за три месеца", казва тя.

"В Украйна е страшно"

През летния сезон в Албена работят около 2 500 келнери, готвачи, аниматори и т.н., сред които и много българи. След това курортът потъва в зимен сън и няколокостотин души от обслужващия персонал си тръгват - до следващото лято. Също и Валентина, зам.-декан на Икономическия университет в Полтава, както и колежката ѝ от кухнята Аня, която пък е нейна студентка. Следването си ще продължи от есента и Артур, чийто родители, пък и не само те, биха желали той да се установи в България, или някъде другаде. "Украйна е дълбоко затънала", признава младежът. По думите му, възрастните се тревожат, че не могат да помагат вече на младите, защото средствата не им достигат. "Казано просто: положението е лошо. Направо е страшно."