Die Verbrechen des eigenen Volkes endlich selbst ahnden

През юли 1995 година в Сребреница са избити около 8 000 невъоръжени босненски мюсюлмани. Международният трибунал за бивша Югославия в Хага окачестви клането в Сребреница като геноцид. Днес, 20 години по-късно, има една добра новина - извършителите на геноцида не могат повече де са разхождат на свобода. Включително в Сърбия. Лошата новина е, че всичко това става с 20 годишно закъснение. Един от арестуваните, който междувременно е бил успешен бизнесмен в Сърбия, носи прякора "Касапинът". Колко ли още "почтени граждани" в Сърбия, успешно крили досега тъмното си минало, сега ще трябва да треперят?

Волята да убиваш

Ако човек погледне трезво на нещата, ще види че за избиването на няколко хиляди души за толкова кратко време са нужни известни предпоставки - политически, логистични и оперативни - например политическата воля за масово избиване на хора. Двама висши представители на някогашния сръбски елит са изправени пред трибунала в Хага - бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич и неговият генерал Ратко Младич. И двамата се укриваха в Сърбия до преди да бъдат арестувани и предадени на международното правосъдие - съответно през 2008 и 2011 година. Очевидно и двамата са били прикривани от сътрудници на сръбските тайни служби.

Дълго време правителствата в Белград не предприемаха нищо - отчасти от криворазбран "патриотизъм", отчасти от страх, че цената за арестите и предаването на трибунала може да бъде много висока. Неофициално за пример се посочваше убийството на първия демократично избран сръбски премиер Зоран Джинджич през 2003 година, в което мнозина виждат отмъщение на автократичния президент Слободан Милошевич за това, че през 2001 г. беше арестуван и предаден на трибунала в Хага. Милошевич почина в Хага без произнесена присъда, а Караджич и Младич все още не са осъдени. Присъдите им трябва да бъдат оповестени най-късно до 2016 година, когато приключва дейността на международния трибунал. От друга страна това означава, че и 20 години след войната нито един политик не е подведен официално под наказателна отговорност.

Началници и екзекутори

Второто условие за извършване на геноцид е функциониращата логистика. Престъпните политици не могат да направят нищо без помощта на военните командири на смъртта. В това отношение трибуналът в Хага отбелязва повече успехи. Един босненско-сръбски бригаден генерал излежава 35-годишна присъда за съучастие в геноцид. Бившият шеф на сигурността на генералния щаб на армията на Република Сръбска и шефът по сигурността на участвалата в геноцида военна част излежават доживотни присъди. И това е всичко.

Третата предпоставка за извършването на геноцид в такива мащаби е сътрудничеството на много "доброволни екзекутори". В случая със Сребреница това са хората, които са стреляли, тези които са събрали принудително хората и са ги транспортирали. А също и тези, които целенасочено са разделяли предимно млади мъже от семействата им и са ги изпращали на заколение. Стотици подобни "дребни риби" сигурно все още са на свобода.

Четвъртата предпоставка е пълният провал на цивилизования свят, от когото всъщност жертвите би трябвало да очакват защита. За съжаление тази четвърта предпоставка е валидна и за Сребреница. Ясно е само, че през изминалите 20 години са арестувани и осъдени твърде малко от извършителите на политическо, логистично и оперативно ниво. Сега поне има надежда, че статуквото ще се промени и поне непосредствените извършители ще бъдат изправени пред съда.

Шанс за истинско помирение

В Сърбия, а и на други места в региона, преследването на военнопрестъпниците беше предоставено с охота на Международния трибунал в Хага. Така черната работа трябваше да вършат други. Трибуналът обаче скоро приключва мисията си. С това окончателно приключва и ерата на "аутсорсинг" в наказателното преследване. С изключение на текущите процеси в Хага, отговорността вече от няколко години носят местните съдилища. Компетентните прокурори подчертават, че последните арести са извършени благодарение на сътрудничеството между властите в Босна и Херцеговина и сръбските власти. И това заслужава похвала.

Ако това означава, че властите последователно ще преследват ужасните престъпления от 90-те години, тогава Сърбия има реален шанс за истинско помирение със съседите си. А близките на жертвите биха изпитали известно чувство на удовлетворение, че все пак има справедливост.