Шанс за Сирия?

След ветото на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН, бруталните репресии на режима в Сирия бяха заклеймени от Общото събрание на Световната организация. Резолюцията беше приета с огромно мнозинство, срещу нея гласуваха само обичайните заподозрени - Русия и Китай и няколко страни с недемократични режими като Беларус, Северна Корея, Зимбабве или Куба - последните останали диктатури в света. Както и самата Сирия, разбира се. Но други 137 държави по света подкрепиха плана на Арабската лига. За по-широко мнозинство едва ли са мечтали дори вносителите на резолюцията!

Срещу цялата световна общност

Зад документа стои планът на Арабската лига, който сега вече носи подписа и на Обединените нации. И макар от този подпис да не произтича нищо конкретно, тъй като решенията на Общото събрание нямат задължителен характер, това гласуване все пак има висока символична стойност. Защото в Общото събрание важи възможно най-демократичният принцип - "една държава, един глас". Това означава, че критиката към режима в Сирия стъпва върху възможно най-широк консенсус на страните от международната общност. Т.е. решението има много висока морална стойност.

То е и дългоочакваният сигнал към сирийския народ, че светът не е сляп за страданията и отчаянието на сирийците. Същевременно резолюцията засилва натиска върху Русия и Китай, които сега трябва да се запитат, докога ще се противопоставят на волята на световната общност? Ако те продължат с блокадната си политика, рискуват да загубят голяма част от международния си престиж като страни с право на вето. Не на последно място Москва и Пекин ще установят, че подобно поведение е насочено срещу собствените им интереси в Близкия Изток. Защото ако искат да запазят влиянието си в региона, те ще трябва да съдействат за осъществяването на политическата промяна в Сирия. А ако не искат да се провалят усилията им на посредник, ще трябва да убедят сирийския президент Асад да се откаже поне от част от властта си.

Направлявано прехвърляне на властта?

Частичен отказ от властта обаче няма да е достатъчен. Прекалено много кръв има по ръцете на Асад. И в това се изразява още едно от значенията на резолюцията - зад нея стои един ясен план, засилващ позициите на сирийската опозиция. Президентът Башар Асад трябва незабавно да предаде властта на своя заместник и да започне подготовката за предсрочни президентски и парламентарни избори под международно наблюдение. Подобна ясна перспектива би спестила на страната нежелано развитие - попадане в спиралата на насилието и затъване в Гражданска война.

От подобен сценарий биха спечелили радикалните джихадисти от Ал Кайда, чиято цел е да създадат в Сирия обстановка, близка до тази в Ирак след свалянето на режима на Садам Хюсеин. От известно време сирийският президент Асад залага и на тази карта с надеждата, че това ще обезкуражи Запада. Западът трябва да реши, какво иска - сегашният едноличен управник Башар Асад, който все пак управлява светски страната, или съдбата на Сирия да бъде оставена в ръцете на радикалните ислямисти от Ал Кайда? Този сценарий не е изключен, ако въстанието в Сирия не успее. И точно това прави резолюцията още по-важна, тъй като тя дава сили и увереност на опозицията, че не е сама срещу режима на Асад.

Автор: Д. Шешкевиц, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева