Шок в българска механа
4 февруари 2010Ето по-важните моменти от репортажа на младата германка:
Една германска поговорка гласи: "Онова, което не познавам, не хапвам". Затова на първо време преживявах, пазарувайки главно в "Кауфланд" стоките, които ми бяха необходими - германски шампоан, германско сирене, химикалки, кисело мляко - изобщо всичко, което познавам от вкъщи. Все някога обаче се поддаваш на "чара на неизвестното". Та нали би било обидно да живея в чужда страна и да се заобикалям само с германски продукти!
Скок в неизвестното
И така рискувах и загърбих "Кауфланд", запътвайки се към широкия неизвестен свят около мен. Нямаше нужда да вървя твърде дълго. Озовах се пред една зелена сграда - така наречения "Зелен пазар". Там местните хора продават отгледаните от тях картофи, чушки, моркови и подобни, както и домашен оцет и вино, и разбира се - домашна ракия, която обичайно съдържа към 40% алкохол, нерядко обаче и до 60%.
На практика "Зеленият пазар" може да конкурира успешно мотото на Кауфланд: "Хубавото може да е толкова евтино". Освен това тук насред пресните плодове и зеленчуци се мъдрят и редица други неща: дрехи, обувки, тасове за автомобилни колела, изтривалки и всевъзможни други дреболии. С едно отиване купуваш всичко. Междувременно пазарувам на този пазар с голямо удоволствие, защото там наистина се намира абсолютно всичко. Ако човек прояви достатъчно търпение, би могъл да си събере части за цяла нова кола и да си я сглоби. Освен това, пазарувайки там, оказвам подкрепа на местната икономика, пък и цените са по-изгодни, отколкото в "Кауфланд".
За да е пълен културният шок, свързан с бягството ми от германските продукти, оставаше да направя и последната крачка: хранене в истински български ресторант. Онова, за което не се бях сетила е, че културният шок няма да се отнася толкова до самата храна, колкото до обстоятелствата, свързани с нея. Защото храненето в традиционната механа е само малка съставна част от едно значително социално събитие. Най-добре е човек да захвърли германските си културни представи още пред вратата й, защото механата представлява изцяло различен свят.
Времето сякаш е спряло
Като начало нашата група от осем души на бърза ръка беше настанена на същата маса, на която вече седяха двама български мъже и едно 7-годишно дете. Поръчването на храната в български ресторант е досущ като по други места на света. Но онова, което идва после, а - между нас казано - е под въпрос дали ще дойде изобщо - представлява съвсем друга работа.
Южнославянският манталитет не гледа на времето като на особена ценност. Спокойно отпуснати, келнерите все някога сервират поръчката, но да се чака цялата група да получи храната си е напълно безсмислено занимание. Дотогава всичко би изстинало. Яденето наистина е второстепенен фактор в една механа, което всъщност е беда, защото то е наистина вкусно, пише младата германка Клаудия Лодермайер в статия, посветена на впечатленията й от България.