Щази и неонацистите: една твърде странна история

През есента на 1989 година режимът в ГДР е обзет от паника: застаряващите партийни и държавни функционери изпитват истински страх - от собствения си народ и от десните екстремисти на Запада. От началото на септември всеки понеделник по улиците на големите източногермански градове излизат хиляди недоволни граждани. Те искат свобода на пътуванията и скандират "Ние сме народът" и „Без насилие!“.

В тази напрегната атмосфера в Министерството на държавната сигурност (Щази) пристигат тревожни съобщения за дейността на организация, свързана с крайнодесните кръгове на Републиканската партия в Западен Берлин. Тя  планирала нападения с палежи срещу два гранично-пропускателни пункта на вътрешната германска граница в Берлин - на "Шосещрасе" и на "Хайнрих Хайне щрасе". Заговорниците възнамерявали с пневматични чукове да пробият дупки в Берлинската стена в района на Бранденбургската врата.

Още от средата на 1970-те години Щази наблюдава дясноекстремистките среди във Федералната република. В Източен Берлин са се опасявали, че западногермански неонацисти могат да окажат вредно влияние над граждани на ГДР, пише в новата си книга "Целеви обект - десните" журналистът и експерт по въпросите на Държавна сигурност Андреас Фьорстер. В продължение на десетилетия той проучва дейността на тайните служби в Източна и Западна Германия въз основа на данните, съдържащи се в архивите на Щази.

Щази се е страхувала от преки контакти с неонацистите

Така той се натъква на информации за връзки на Щази със западногерманските неонацисти. ДС на ГДР се е опитвала да внедри свои информатори в средите на десните екстремисти на Запад, но крайно предпазливо и дистанцирано, защото се е опасявала, че ако тази ѝ дейност се разчуе, някой ден в западногерманската преса може да се появи заглавие от сорта на „Щази си сътрудничи с неонацисти“. За информатори са били използвани хора, които сами са предлагали услугите си - предимно германци с финансови затруднения, които са искали да припечелят нещо странично.

Източногерманската тайна полиция обаче не успява да установи пряк контакт с водещите фигури на неонацистите в тогавашната Западна Германия. Въпреки това тя извлича ценна информация за дясноекстремистките среди. Най-известният случай в това отношение е Михаел Кюнен - през 1980-те години много активен неонацист със солидни връзки в чужбина. Веднага след падането на Берлинската стена той съставя своя „Програма за изграждането на Изтока“ – този детайл също не е убегнал от вниманието на източногерманската Щази. От архивните материали, които Фьорстер проучва, излиза, че Щази е смятала Кюнен за сътрудник на западногерманското вътрешно разузнаване – факт, който обаче остава недоказан.

Падането на Стената през 1989 и Обединението на Германия година по-късно слагат край на усилията на комунистическата тайна служба за проникване в редиците на западногерманските десни екстремисти. Оказва се, че страховете на Щази от „фашистки“ нападения или преврат в Източна Германия са били преувеличени. В същото време Щази установява случаи, в които информатори на западногерманското вътрешно разузнаване действително са били внедрени в неонацистките среди. Колко фатални могат да бъдат последиците от това "сътрудничество", показва случаят с терористичната група "Националсоциалистически нелегални" (NSU), отговорна за убийството на 10 души с миграционен произход и за серия от бомбени атентати в Западна Германия.

Каква роля е играло западногерманското вътрешно разузнаване?

NSU възниква тъкмо в резултат на създадената от агенти на западногерманското вътрешно разузнаване „Тюрингска група за защита на родината“. От няколко години властите в Германия се опитват да разберат повече за връзката между десните екстремисти и тайните служби. Разследващите обаче често се натъкват на непреодолими препятствия: документи изчезват, информации са заличени или засекретени.

Германската депутатка от левицата Мартина Ренер казва по този повод, че много би искала да научи какво знае Службата за защита на конституцията (вътрешното разузнаване) за атентата по време на Октоберфест в Мюнхен през 1980 година, когато загинаха 13 души и бяха ранени повече от 200. Тя искрено се съмнява в официалната версия за един единствен извършител от дясноекстремистката сцена. Затова тя настоява да бъде разсекретена цялата документация за десните терористични структури от 1970-те години насам. За нея е абсурдно това, че властите продължават да държат под ключ информации за събития, станали преди повече от 40 години.

*****

Вижте и това видео на Дойче Веле: