Ще бъдат ли разбити българските митове?

По темата Георги Папакочев разговаря с известния историк и доскорошен шеф на Държавната агенция „Архиви” при МС, проф. Георги Бакалов.

"Процесът на връщане на архивите от хранилищата на МВР в Държавния архив фактически приключи в края на 2010-та. Този огромен масив от документи трябваше да се опише и едва тогава да стане годен за работа. Поне докато аз бях там, а това е началото на март тази година, за работа бяха готови една част от архивите, а останалите все още бяха в процес на обработване. Тепърва предстои специалистите, които проявяват интерес, да се занимаят с въпросния архив. За своя собствена информация изтеглих някои от папките, които се отнасят до по-известни личности като Тодор Павлов, Вълко Червенков, Тодор Живков, Цола Драгойчева, Никола Вапцаров, Никола Гешев и други такива", казва Георги Бакалов.

Масово "прочистване" на документите

В тях няма особено големи изненади, защото особено архивите на партийните комунистически функционери са прочиствани многократно, подчертава професорът. Той казва, че т.нар. „досие на Тодор Живков” например съдържа оскъден брой страници. Същото е и с функционерите от типа на Пеко Таков, на Вълка Горанова и други, които са имали по-ограничен достъп до своите архиви, и все пак в момента намираме може би не всичко, което е писано за тях. Въпреки това трябва да се направи едно щателно проучване, а то предстои да се случи, уточнява проф. Бакалов и споделя, че засега не е забелязал някакъв особен интерес от страна на историци към този архив.

Въпреки "прочистването" професорът е убеден, че все още има следи и доказателства за истинската дейност на функционерите. Той казва: "При едно много внимателно четене можем да открием неща, които в резултат на предишната пропаганда до 1989 година не са били познати на широката публика. Но от документите, които са вътре в тези архиви, се вижда как те са били предоставяни от един съответен началник на МВР на друг, как са отивали до секретариата на ЦК на БКП, на кого са давани, на кого са връщани, сиреч имало е движение и в това движение е ставало и някакво прочистване. Имам впечатление, може би не съм прав, но мисля, че на някои от видните партийни функционери просто не са им давали да надникнат в собствените си документи, тъй като в тях има твърде интересни сведения. Просто част от тях не са искали да признаят своята „подривна дейност”, както я наричат в полицейските документи, отричали са принадлежността си към комунистическата партия. Може да се каже да, правили са го, за да прикрият следите си, но това поне в миналото не се изнасяше по този начин."

Кой има интерес от потулване на истината?

А относно дефектите на българската историография проф. Бакалов казва: "Дефектите са до голяма степен субективни, защото в годините до 1989-та със съвременна българска история или т.нар.”период на социализма” (тогава събитията преди 9-ти септември се смятаха за „период на капитализма”) работят една група от хора, които очевидно са с леви пристрастия. Много е възможно при тяхната работа да има известен подбор на фактите, така че тепърва, когато в архивите влязат млади хора, които не са свързани емоционално с този минал период, но имат научен интерес към времето от 1944-1989 година, ще видим изнесени и всички факти безпристрастно. Поне онези, които се намират на наше разположение."