Ще докажат ли руско участие в трагедията с MH17?
8 март 2020
Катастрофата става на 17 юли 2014 година. Самолетът Боинг-777 на Малайзийските авиолинии с номер на полета MH17 излита от амстердамското летище в посока Куала Лумпур, когато е свален над Донбас, в източната част на Украйна. Никой от 298-те пътници на борда не оцелява. И до днес никой не е поел отговорността за евентуалния обстрел. Редица държави, сред които Нидерландия и Австралия, поискаха свикването на международен трибунал по случая MH17.
До процес под егидата на ООН обаче така и не се стигна, тъй като Русия блокира инициативата с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН. Затова нидерландското правителство реши да организира процеса в съответствие с националното си право, понеже повечето жертви (193) са от Нидерландия. Така делото беше поето от съдиите в Хага, но поради високия обществен интерес изслушванията ще преминат в съдебния комплекс в близост до амстердамското летище - точно там, откъдето машината стартира преди катастрофата. Заседанията ще бъдат предавани и пряко в интернет.
Докъде стигна разследването?
След катастрофата петте най-засегнати държави - Австралия, Белгия, Нидерландия, Малайзия и Украйна - създадоха съвместна разследваща група. Участниците в нея стигнаха до извода, че самолетът е бил поразен от противосамолетна ракета "Бук" съветски тип. Тя е била изстреляна от района на Донбас, контролиран от проруските сепаратисти. Ракетната установка е била доставена дотам от Русия, след което отново е била прехвърлена през границата обратно, констатираха експертите. Заключенията им са направени на базата на свидетелски показания, на останките от машината и от ракетата "Бук", както и на сателитни и радарни данни, на фото- и видеоматериали от превоза на руската ракетна система до Донбас, откъдето е била изстреляна. Освен това на разположение са записи от телефонни разговори между заподозрените, част от които бяха огласени. Преди началото на процеса нидерландският главен следовател Фред Вестербеке изрази убеждението си, че участието на Русия в трагедията ще може да бъде доказано.
До момента международните следователи са посочили четирима основни заподозрени. Трима от тях са руснаци: Игор Гиркин, бивш "министър на отбраната" на самопровъзгласилата се "Донецка народна република", генерал-майор Сергей Дубинский и полковник Олег Пулатов. Четвъртият заподозрян е украинецът Леонид Харченко. Нито един от тях не признава вината си.
Освен това следователите най-вероятно подозират и Владимир Цемах, бивш командир на една част за противосамолетна отбрана на сепаратистите в Източна Украйна. И макар следователите да не изключват изрично отправянето и на други обвинения, до момента такива няма - нито срещу Цемах, нито срещу други лица. А и няма вероятност нито един от обвиняемите да се появи в съдебната зала - Русия няма да предаде своите граждани, а украинецът Харченко вероятно също е получил руски паспорт. Ако те все пак решат да дадат показания, биха могли да бъдат включени чрез видео връзка.
Русия отрича
На следващия ден след предполагаемия обстрел на самолета руският президент Путин обвини за това Украйна. Ако тя е била затворила въздушното си пространство, не би се стигнало до трагедията, заяви Путин. Руските власти и до днес отричат каквото и да било участие в катастрофата с MH17. Позицията и информационната политика на Кремъл в този случай обаче се промениха в течение на годините.
Първоначално държавните руски медии разпространяваха множество противоречиви версии за това как се е стигнало до свалянето на самолета. След което обаче през февруари т.г. стана известно, че Русия е помолила Нидерландия да изправи тримата обвиняеми пред съда в Русия. Нидерландските власти отхвърлиха молбата.
Междувременно срещу Русия са подадени две колективни жалби в Европейския съд за човешки права от името на 380 роднини на жертвите на катастрофата. Ищците обвиняват Русия, че е отнела правото на живот на жертвите и искат от нея компенсация в размер на най-малко 6,4 милиона евро за загинал пътник. Съдът настоя Русия да се произнесе по жалбите, което трябва и да е станало на 2 януари т.г. За съдържанието на отговора обаче не се знае нищо.