Ще извадят ли каруцата от калта?
6 май 2010Шокиращи кадри от центъра на Атина - гневни демонстранти, пожари и облаци дим, гранати със сълзотворен газ. Шокираща е и равносметката на вчерашните протести срещу мерките за икономии на гръцкото правителство - три жертви при пожар в банков клон. Означава ли това, че страната ще изпадне в състояние на хаос и анархия, както някои се опасяват? Преди да се потърси отговор на този въпрос, трябва да се направи анализ на случилото се вчера, трябва да се разяснят фактите.
Готови да изпепелят всичко?
В четиримилионна Атина в сряда се събраха около 100 000 души. Целта им бе да протестират срещу драстичните икономии. Макар да е ясно, че тези мерки са наложителни, за да се избегне неплатежоспособността на държавата, последиците от тези ограничения всяват страх - много от гърците ще трябва да се примирят с 20-30-процентово намаление на доходите. От гняв срещу този горчив хап част от атинското население последва призива на синдикатите и излезе на протест.
Демонстрациите имаха обаче и една друга цел: те послужиха на т. нар. автономна сцена, която не за пръв път се опитва да всее хаос - явление, познато и от други европейски градове. Маскирани размирници подпалиха банков филиал с коктейли "Молотов". Трима банкови служители не успяха да се спасят от пламъците и загинаха. Тази драматична ескалация на събитията не бива да създава впечатлението, че гражданите на непоправимата страна на лентяите са готови да изпепелят всичко, само и само да избегнат въвеждането на необходимите реформи.
Вярно е, че част от гръцкото общество през последните 20 години, т.е. след приема на сраната в ЕС, живя прекалено разгулно. Вярно е също, че имаше доста политици и чиновници, които се облажиха обилно с европейски пари. Това развитие обаче не е обусловено нито от манталитета, нито пък от историята, както се опитват да внушат някои медии в чужбина. Белязаният от лишения начин на живот на гърците има по-дълга традиция от корупцията сред новобогаташките елити.
Надеждата умира последна
Но връщането към стари ценности едва ли ще предизвика истинска промяна в Гърция. Страната трябва да се подложи на невиждана досега финансово-политическа реформа. А слабото участие на населението в протестите на синдикатите доказва, че повечето гърци са осъзнали сериозността на положението и необходимостта от мерките, колкото и драстични да са те.
За да може и населението да поеме по пътя на оздравяването, са необходими жестове на разум и справедливост. Водещите политически сили трябва да създадат правителство на националното единство, за да измъкнат заедно каруцата от калта. Едно такова правителство трябва също така да прояви известна доза смелост и да осъди поне няколко известни личности, злоупотребили със средства или укривали данъци. Готов ли е политическият елит на Гърция за подобни стъпки? Отговорът е неясен. Но - както знаем - надеждата умира последна.
Автор: С. Москову, Б. Григорова / Редактор: Д. Попова-Витцел