Ще нахлуе ли Русия в Прибалтика?

За американските военни анализатори е тревожен фактът, че НАТО и САЩ не са изцяло готови да защитят Естония или Латвия, смятани за най-вероятен плацдарм на евентуална военна конфронтация с Русия. Дали в балтийските държави е възможен конфликт, подобен на този в Източна Украйна?

Според Нийл Мелвин, експерт на Стокхолмския институт за международни мирни изследвания (SIPRI), между Русия и НАТО в момента цари военна ескалация. Руската военна интервенция в Украйна постави началото на този процес, твърди той. Щом една от двете страни предприеме някакви мерки за повишаване на своята сигурност, другата страна започва да се чувства несигурна, поради което отвръща по съответен начин. Русия например смята да изгради нова военновъздушна база в Беларус - в отговор на плановете на НАТО да засили военното си присъствие в Полша и Прибалтийските държави.

От тази гледна точка е малко вероятно Русия да предприеме едностранен акт и да нахлуе в Прибалтика, включително и поради това, че подобен сценарий не изключва риска от ядрена конфронтация със Запада. За разлика от конфликта в Украйна, започнал през пролетта на 2014 година в източните райони на страната, балтийските държави имат функциониращи държавни структури и тайни служби. Освен това са налице и граждански общества, които са в състояние да дадат отпор на една "хибридна" война и на чуждата медийна пропаганда. Да не забравяме за член пети от договора за НАТО, който е допълнителна гаранция за сигурността на балтийските държави в случай на руска инвазия.

Москва използва хитрини и заблуди като средство за прикриване на собствената си слабост, казва Ивер Нойман, професор по международни отношения в лондонското Училище по икономика /London School of Economics and Political Science/. Тази слабост не ѝ позволява да участва в големи конфликти. Затова ако допуснем, че Русия предприеме някаква интервенция в района на Прибалтика, в никой случай това няма да бъде тежък военен конфликт.

"Конфликтът е малко вероятен, но не и невъзможен "

Русия в момента демонстрира завидна активност, включително и в Сирия. Въпросът е в това дали тя ще иска да се прояви още по-силно на международната сцена. Най-големият ѝ страх е да не би да спрат да я възприемат като важен фактор в международната политика - т.е. като велика сила.

„Не мисля, че в скоро време Русия може да предприеме военна операция в балтийските държави, макар че и руската интервенция в Украйна отначало не изглеждаше реалистична... Затова не бива да смятаме този сценарий за напълно невъзможен, казва Ивер Нойман.

Неправдоподобно звучи, че Русия ще нахлуе в Прибалтика като използва сценария от Украйна. В Крим беше приложена тактика, подчинена на няколко фактора - географското разположение на полуострова, историческите обвързаности, етническия състав на населението и руското военно присъствие в региона. Възможно е Русия да е разчитала, че същата тактика ще проработи и в Източна Украйна, но там тя не се оказа толкова успешна и конфликтът бързо ескалира.

Можем да допуснем, че в балтийските страни Москва ще заложи по-скоро на подривната дейност, но това няма да бъдат военни действия. Така смята директорката на Центъра за Русия и Евразия към "Ранд корпорейшън" Олга Оликер. В същото време балтийските държави могат да си помогнат взаимно като предприемат общи мерки за защита срещу подобни провокации. Това, което истински тревожи НАТО, е да не се стигне до военна инвазия, провокирана от някакви други инциденти. Добрата новина е, че обикновено винаги има ясни предупредителни сигнали. А това означава, че все пак ще има достатъчно време пактът да се подготви за подобен конфликт.