Ще оцелее ли президентът Ердоган?
Реджеп Тайип Ердоган удържа на обещанието си: той не даде на опозиционната Републиканска народна партия никакъв шанс да се включи в правителството. Така Ердоган стана първият президент в историята на Турция, който си позволи да отнеме на втората по сила политическа партия възможността да влезе в управлението. От аргументацията му за това решение ясно си пролича начина, по който той си представя турската политика.
Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се провали в опитите си да състави правителство, а Ердоган очевидно не смята за възможна никаква друга коалиция. Това за пореден път показа, че президентът, който по конституция би трябвало да е надпартиен, явно няма намерение да толерира управление, в което не участва ПСР. По волята на Ердоган предсрочните избори ще се проведат на 1 ноември. Той не се притесни да обяви датата още преди да е изтекъл официалният срок за съставяне на правителство.
Членовете на Партията на справедливостта и развитието имат големи очаквания към предстоящите нови избори. Те искрено се надяват да преживеят същата еуфория както през 2002 година, когато ПСР постигна грандиозен успех. Само че днешна Турция се отличава твърде силно от онази в миналото. През цялата 2002 година забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) беше убила общо шестима турски офицери. А само през миналата седмица в Турция загинаха девет души - и то в един-единствен ден. От средата на юли насам броят на жертвите на терористични нападения расте почти ежедневно.
През 2002 година Турция водеше преговори с Ал Кайда. Тогава малцина турски граждани симпатизираха на терористичната организация. Днес обаче към "Ислямска държава" се присъединяват застрашително много турци и чуждестранни бойци. Този феномен не може да се разглежда извън контекста на сегашната турска политика.
Опасни сметки
ПСР се надява, че най-влиятелната прокюрдска партия в Турция - Демократичната партия на народите (ДПН) - ще понесе изборни загуби поради продължаващите нападения на ПКК. Възможно е обаче и избирателите да накажат правителството за неспособността му да осигури мир и ред в държавата. Това се отнася с особена сила за югоизточната част на Турция.
Политическата нестабилност и терористичните удари поляризираха допълнително турската общественост, нещо повече - те оказват въздействие и над турската икономика, а това също би могло да се отрази неблагоприятно на плановете на Ердоган и партията му за предстоящите избори.
Според някои социологически проучвания Партията на справедливостта и развитието няма да успее да постигне толкова голямо мнозинство, че да управлява самостоятелно. Затова пък прокюрдската ДПН би могла да стане трета сила в новия парламент, а крайнодясната Партия на националното движение (ПНД) би могла да се нареди на четвърто място. Според други анкети обаче ПСР имала потенциал да спечели толкова гласове, че да управлява самостоятелно.
Интересен сам по себе си е фактът, че в навечерието на новите избори социологическите прогнози в медиите са толкова различни. Това показва, че определени сили още отсега се опитват да повлияят на избирателите. Междувременно партията на Ердоган се опитва да компенсира част от гласовете на турската диаспора, които се преляха към ДПН. Затова от ПСР наскоро обявиха, че в турския парламент трябвало да има и представители на живеещите в чужбина турци.
Това би означавало, че броят на народните представители ще се запази на 550, но с помощта на вътрешна реорганизация ще се отворят места за 15 турци от чужбина. За подобна конституционна промяна обаче се изисква време, а такова в момента няма. Специалисти по конституционно право са на същото мнение.
Изборната битка ще се води и на чужда територия
Независимо от всичко това, Ердоган вероятно ще се опита още по-активно да използва турците, живеещи в чужбина, което неминуемо ще засегне и Германия. Все пак значителна част от турската диаспора ще гласува именно във Федералната република. Прокюрдската ДПН обаче също се опитва да печели гласове в чужбина. Поне затова говори посещението на председателя й Селахатин Демирташ в Стокхолм.
По всичко личи, че предстоящата политическа битка няма да се води само на турска земя. Това е обяснимо. Все пак тези избори са битка за политическо оцеляване - най-вече на самия Ердоган.