Ще преглътне ли Киев горчивия хап?

Киев държи изборите за местни органи на властта на 25 октомври да бъдат проведени и в Донбас според украинското законодателство. Самопровъзгласилите се "народни републики" обаче насрочиха друга дата за изборите и не желаят да ги съгласуват с Киев. Украинското правителство оценява тази стъпка като нарушаване на споразумението от Минск. Пиер Морел, координаторът на тристранната контактна група за мирно уреждане на конфликта в Донбас "Украйна - Русия - ОССЕ" представи наскоро нов план. По информации от медиите, планът предвижда отделни избори в Донбас, след гласуване на специален закон от парламента в Киев. Компромисът се състои в това, че изборите ще бъдат проведени съгласно украинското законодателство, но непризнатите "народни републики" ще могат да ги проведат сами по собствените си правила. Според Пиер Морел, по този начин може да бъде проправен пътя за пълноценен политически диалог и за прилагането на практика на договореностите от Минск. Споразумението от Минск предвижда Донбас да остане в състава на Украйна и Киев да си възвърне суверенитета над региона.

"Лично мнение на Морел"

В Киев не са въодушевени от плана на бившия френски дипломат. Президентът Петро Порошенко заяви, че го оценява като "лично мнение на Пиер Морел". Олекси Макеев от външното министерство заяви, че Украйна не отхвърля принципно "плана на Морел" и може да го обсъди като едно от многото предложения. Той обаче подчерта, че най-важният документ си остават договореностите от Минск. Германия, Франция и Русия, които образуват заедно с Украйна т. нар. "нормандска четворка" гледат на нещата другояче. Външното министерство в Берлин съобщи, че взема под внимание "плана Морел" като основа за по-нататъшно решение на кризата в Донбас. Руският външен министър Сергей Лавров е на същото мнение. А френското външно министерство приветства усилията на Пиер Морел за решаване на кризата.

Експертите имат резерви

Някои в Украйна възприемат плана на Морел като ултиматум. Мария Солкина от киевския изследователски център "Демократични инициативи" заяви в разговор с ДВ, че западните партньори искат да принудят Киев да направи компромис, като залагат на икономическата и политическата зависимост на Украйна от западните помощи. "Ако украинското ръководство одобри плана на Морел, де факто то би признало съществуването на двете "псевдорепублики". Тогава ще бъдем принудени да поддържаме икономически тези региони, но няма да имаме никакво политическо влияние", казва Мариа Солкина.

Ендрю Уилсън от Европейския съвет за външни отношения също съзира много рискове за Киев. "Предложенията на Морел са за кошчето за боклук", заяви той в разговор с ДВ. Формалната принадлежност на Донбас към Украйна би помогнала на Москва да дестабилизира останалата част от страната. Уилсън смята, че Киев може да отхвърли плана на Морел и да се позове изключително на минското споразумение. Според френския политолог Матьо Булек, Украйна няма голямо поле за дипломатически маневри от гледна точка на тежкото икономическо и политическо положение в страната. "Украйна трябва да направи компромис. И украинците знаят това. Проблемът е, че те не искат да го направят", казва експертът в разговор с ДВ.

Договорки между Вашингтон и Москва?

По данни на дипломатически представители в Париж, които пожелаха да останат анонимни, "планът Морел" не е чисто европейско предложение. Някои от предложенията за осъществяване на споразумението от Минск вече били обсъдени от Вашингтон и Москва. Още през май помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд заяви, че Вашингтон иска да засили ролята си в решаването на конфликта в Донбас. Дипломатите твърдят, че в края на юли държавният секретар в руското външно министерство Григорий Карасин и Виктория Нюланд са обсъждали общи принципи за компромиси и спорни въпроси. И по-късно Морел бил натоварен със задачата да разработи детайлите. След като пакетът от предложения бил проверен, френският президент предложил новата среща на "нормандската четворка" през октомври в Париж.