Ще признае ли България двете майки на Сара

Малката Сара* (чието истинко име в действителност е друго) е родена през декември 2019 г. в Испания и има испански акт за раждане. В него като родители са вписани две тогавашни гражданки на ЕС – Калина и Джейн. Испанското право допуска в акта за раждане да бъдат вписани две майки. Но тъй като нито една от двете няма испанско гражданство, съответно и детето не може да получи испанско гражданство.

България пък отказва да впише детето като български гражданин, затова малката „Сара“ се явява без никакво гражданство. Джейн е от Гибралтар, който вече не е част от ЕС, затова Джейн не може да предаде своето британско гражданство автоматично на детето. Калина е българка и вече е подала документи за признаване на българско гражданство на детето. Властите в София обаче са поискали от нея да докаже произхода на Сара.

Адвокатката на двете майки Деница Любенова казва, че двете жени не са длъжни да издават такава информация, която е лична. „Никой освен техния личен лекар няма право на достъп до тяхната медицинска документация. Освен това няма български закон, който да ги задължава да разкрият биологичния произход на детето“, посочва Любенова, цитирана от „Тагесшау“.

Въпросът с биологичния произход на детето

Хетеро двойки също не са длъжни да представят доказателства за биологичния произход на дете, независимо дали партньорите имат сключен брак, както Калина и Джейн, или не. „И трети аргумент: ако се разкрие коя от двете жени е биологичната майка на детето, Сара ще загуби единия от двамата си родители, защото, според българските закони, другата жена няма да има роднинска връзка с детето“, посочва още адвокатката.

Двете майки са внесли жалба в Административния съд на София-град, а той от своя страна е препратил казуса на Европейския съд в Люксембург. „Този случай е много важен не само за България, но и за цялата ЛГБТИ-общност в ЕС. Защото и в страни като Германия и Италия, които признават еднополовите партньорства и бракове, съществуват подобни трудности“, казва адвокат Любенова.

„Родителите в една държава от ЕС са родители и във всяка друга държава от общността“ - това недвусмислено заявление направи председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в своята програмна реч, произнесена през есента на 2020.

Но от 27 страни-членки само в 14 има „брак за всички“. Родителството на еднополови партньори или на лица, чийто пол в паспорта е означен като различен, интерсексуален или въобще не е отбелязан, обикновено се решават от съд за всеки отделен случай. Според българската конституция, бракът е съюз между мъж и жена. А в Семейния кодекс на страната като майка се признава жената, която е родила детето. Сега Европейският съд трябва да реши дали  българските власти трябва да отсъдят в полза на двете майки и детето или да отхвърлят молбата им въз основа на своето национално законодателство.

Въпросът е свързан със сериозни последици за детето

За родителите и особено за децата този въпрос е много важен, тъй като от него произтичат сериозни последици: „Сара не може да напусне Испания, защото не притежава лични документи“, казва адвокат Любенова. Друга опасност е след време на детето да му бъде отказан достъп до здравната или образователната система в рамките на ЕС. Освен това то ще има проблеми и с поддържането на контакт с роднините си в България и Великобритания, подчертава тя.

Пред агенция Ройтерс Калина казва, че се чувства дискриминирана от българските власти: „Искам да покажа, че съм майката на това дете – независимо в коя страна съм. Жалко е, че в Испания мога да съм майка на детето, но не и в родната ми страна“, казва тя.

Сега тя се надява Европейският съд да постанови, че произходът на Сара е установен още в испанския акт за раждане. „Тогава българските власти вече няма да имат право да отхвърлят нейния  акт за раждане, само защото не признават браковете между еднополови двойки“, посочва адвокат Любенова.

Решението на съда в Люксембург се очаква след няколко седмици, но може да се проточи и с месеци. Ако жалбата бъде отхвърлена, на двете майки на Сара им остава възможността да се обърнат към Европейския съд по правата на човека или да кандидатстват за гражданство в друга страна-членка на ЕС. „Надяваме се, че няма да се стигне дотам“, казва адвокат Любенова.