В продължение на часове представителите на централната и местните власти в Германия обсъждаха въпроса за издръжката на хилядите бежанци, пристигащи в страната. Крайният резултат от тези обсъждания едва ли е някакъв голям успех. Твърде колебливо и с голямо нежелание финансовият министър развърза кесията си, но само за най-неотложните нужди на общините. Отпуснатите два милиарда евро за тази година и до четири милиарда за 2016 ще стигнат само колкото бежанците да получат храна и покрив над главите си. Да не забравяме, че с тези пари ще се финансира и екстрадирането на онези бежанци, чиито молби за убежище бъдат отхвърлени.
Въпросните 670 евро на месец не са нищо повече от едно добро начало - нещо като стартова помощ в тези тежки кризисни дни, през които хиляди нови бежанци пристигат ежедневно в Германия. Наближаващата зима ще направи нуждата от спешни действия още по-остра. А опашките от бежанци, които чакат да бъдат регистрирани, се вият все по-дълги. Пред Службата по здравни и социални въпроси в Берлин например се чака средно по 3 дни и нощи.
Учители, психолози и социални работници
Отпусканите пари ще помогнат да се намали този хаос, но не и основните проблеми. Спешно се търсят учители, психолози и социални работници, защото децата на бежанците трябва да тръгнат на училище, да намерят места в детските градини, а техните родители ще трябва да учат езика и да посещават курсове за професионална квалификация. За построяването на още жилища ще са необходими много повече от тези 500 милиона евро, които държавата задели за тази цел. Да не говорим за това, че общинските и градски власти имат нужда от повече персонал, за да могат бързо да бъдат регистрирани и настанявани бежанците, които ще продължат да пристигат. Да припомним, че Европейската комисия очаква през следващите 3 години приток на нови 5 милиона бежанци.
Независимо, че законите за даване на убежище се затягат, и че броят на екстрадираните се увеличава, стотици хиляди пришълци ще останат и в Германия. Да бъдат успешно интегрирани тези хора в обществото е почти непосилна задача, за която ще трябват и много пари. Те трябва да бъдат отпуснати от държавата, тъй като от години насам германските градове и общини страдат от хроничен недостиг на средства. В крайна сметка става дума за общонационална задача и държавата е длъжна да поеме своята отговорност. Време е финансовият министър да признае, че голямата му цел – постигането на балансиран бюджет - няма да бъде постигната. В сегашната извънредна ситуация едва ли някой ще го съди за това.
За да няма губещи
Нека си припомним кризата от 2008 година, когато трябваше да бъдат спасявани банки, а не хора, както е днес. Помним и това, че тогава не бяха жалени пари, макар че ставаше дума за трицифрени суми в милиарди. Вярно, това не стана без съпротива и дебати, но сметката все пак беше платена, а това накара управляващите да се разделят с надеждите си за балансиран бюджет. При това нещата тогава далеч не изглеждаха така безалтернативни, както днес. Банките можеха да бъдат оставени да фалират, докато хората няма как да бъдат изоставени на произвола на съдбата.
Животът в Германия, считан от мнозина за „остров на благоденствието” в Европа, ще се промени радикално. Важното е този процес да бъде така направляван от политиката, че да не се произвеждат нови „губещи” в обществото. Много германци се страхуват именно от това. Още сега всеки втори гражданин на страната изпитва опасения по този въпрос, а сред нискоквалифицираните тези страхове са още по-силно изразени. Тъкмо тези хора не бива да бъдат допълнително ощетявани, само защото държавата се нуждае от пари за бежанците. Подобна несправедливост би се оказала фатална за обществения климат. Германия има да изпълни огромна общонационална задача. Затова финансовият министър не може да си позволи да се държи скъпернически. И колкото по-скоро осъзнае това, толкова по-добре. Времето е твърде малко.