Ще се върнат ли в България?
20 юли 2012Група млади ентусиасти от софийските сдружения „Обратно в България” и „Тук-там” не униват. Те са завършили на Запад и са намерили подходяща работа и успешно професионално развитие в България. Искат да заразят и други с примера си. С тях разговаря нашият софийски кореспондент Николай Цеков.
Мариана Хаманова от неправителствената организация „Обратно в България” първо взела диплома по икономика и социология в южногерманския град Констанц. Продължила с двугодишна магистратура в Италия. „Германия не ме устройваше. Имах предложения за работа, но системата за издигане на млади хора в германските фирми е унифицирана и чак след 15 години изкачване стигаш до позиция, която може да ти осигури добър живот. Всичко е предвидимо и някак скучно. В България е точно обратното - тук всичко е абсолютно непредвидимо, но ако работиш упорито, резултатите идват бързо. Именно неразвитостта на много сектори в България е предизвикателство пред младите хора”, казва Хаманова, която е изградила в София собствен консултантски бизнес.
Тук или там?
Колегата й Бойко Благоев от сдружението „Тук-там” след като се дипломирал, изкарал стаж в Брюксел и една година специализирал международно право в Холандия. Според него обучението на Запад все още предлага много по-високо качество от българското. В същото време той припомня, че младите българки и българи, които искат да останат в Западна Европа след завършването си, се сблъскват с много проблеми. Там конкуренцията на трудовия пазар е огромна, казва Благоев: „В Брюксел средната работна заплата за новопостъпил висшист е 1300-1600 евро. Като се приспаднат данъците и квартирата се оказва, че младият човек не разполага с кой-знае колко повече, отколкото за същата работа в София. На Запад отдавна на мода са неплатените стажове. За да получат работа, всичките ми познати работят често година или дори две без стотинка заплата”, разказва Благоев.
Според актуалните данни на Министерството на външните работи, понастоящем зад граница живеят 2 036 092 българи. А от Асоциацията на българските университети твърдят, че на Запад учат поне 80 000 български студенти. През септември, за пета поредна година, неправителствени сдружения ще организират в София традиционния вече форум „Кариера в България”.
Българската мечта - мениджър в офис
„На събитието идват работодатели от 50-60 фирми и над 800 младежи, които са завършили в западни университети или продължават да учат в тях. Анкетите сред участниците показват, че само 3 процента окончателно са решили да търсят работа извън България. Целта на нашите усилия е да информираме българските студенти на Запад за възможностите, които предлага пазарът на труда в България”, обяснява Мариана Хаманова. Тя приема съвсем сериозно предложението на премиера Бойко Борисов младите да стават овчари. „Мои колеги от Италия направиха изключително успешен бизнес в земеделието и получиха кредити за проектите си за биопроизводство на вино и други продукти. За съжаление голяма част от българските студенти на Запад до края на следването си нямат никаква идея какво ще правят след това. Смятат, че родината им е много неразвита и че тук ще им постилат червени килими заради дипломата. Проблемът е, че мечтата на много от кандидатите е да работят като мениджъри в офис. Изобщо тук обичаме да мрънкаме, а на Запад покорно разнасяме пици”, обобщава Хаманова.
Какво трябва да се промени в България?
Завръщането на младите в България не бива да се превръща в идея-фикс. В сегашната глобална икономика работата в родината е само стъпка в кариерата на добрия специалист. Семейството и приятелите са това, което кара много от младите българи да потърсят поприще в България, единодушни са Мариана Хаманова и Бойко Благоев. Според тях страната се развива и се създават условия не само за работа, но и за качествено обучение. „В Софийския университет българи, които са учили в Харвард, обучават студентите по световно признати методики на преподаване. Но тези нововъведения ще дадат видим резултат едва след десетина години”, признава Бойко Благоев.
„А дотогава българската държава трябва да съгласува или тепърва да създава политики за насърчаване на младите - икономическа, социална и демографска. Защото, ако ще да ти предложат и най-добрата работа, няма да се съгласиш да я работиш самотен, без възможности за семейство и деца”, заключава активистката на фондация „Обратно в България” Мариана Хаманова.
Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев