Belgien Sprachenstreit

Именно езиковият спор стана причина за провала на правителството на Ив Льотерм в края на април - фламандските либерали напуснаха кабинета, тъй като не бяха готови на повече отстъпки в контекста на прииждащите все повече френскоговорящи валонци във фламандската област около Брюксел. От три години насам френскоговорящите кметове в три от обкръжаващите Брюксел райони, принадлежащи към Фландрия, не се признават от регионалното правителство. Фламандците се безпокоят и за правата си, и за земята си. Същевременно биват обвинявани от франкофоните в национализъм, който вестник "Ню Йорк Таймс" нарича дори безсилен фашизъм.

Но дори и конфликтът между фламандци и валонци по езиковия спор да се уталожи, зад него всъщност се крият икономически интереси. Шестте милиона фламандци не са очаровани от факта, че ежегодно им се налага да подпомагат финансово по-бедните валонци на юг. Затова и от години фламандците настояват за по-голяма финансова автономия на регионите, което обаче Валония, където безработицата е много по-висока, отхвърля заради опасенията, че няма да има средства за изплащане на социалните разходи.

Белгия и европейският омлет

На тази напрегната ситуация се дължи фактът, че на последните избори 27 от 150-те места в парламента бяха спечелени от човека, който се стреми към разцеплението на страната в дългосрочен план - Барт де Вевер. За момента той води коалиционни преговори с френскоговорящите социалисти във Валония. Преди изборите Барт де Вевер се опита да успокои чуждестранните инвеститори и журналистите със следните думи: "Уверявам ви - не искаме революция, искаме да следваме демократичните процеси, искаме стъпка по стъпка да постигнем компромис. Няма да има никакъв дълъг период на политическа нестабилност, да не говорим за революция."

Какво обаче ще се случи, ако някой ден Белгия се разпадне заради езиковите спорове? Историкът Дирк Рохтус от университета в Антверпен не изпитва напразни опасения: "Ако Белгия се децентрализира или дори един ден се разпадне, ние пак ще си останем в Европейския съюз. Както съм казвал и друг път - даже белгийското яйце да се счупи, пак ще си останем част от европейския омлет."