Ще се сдобие ли Европа със собствена армия?
14 ноември 2017Отдавна са ясни проблемите, с които трябва да се справят армиите в Европа. Пръстът е сложен в раната още преди появата на сегашния американски президент. В много държави от ЕС военните страдат от липса на пари и недостатъчно оборудване, повечето армии са прекалено малки и неефикасни. Добър пример за това е Бундесверът, който само частично може да се справя със задачите си и все още не е на равнището на изискванията, пред които го изправя дигиталното военно бъдеще. Новият отбранителен съюз, за който се договориха повечето държави от ЕС, има за цел да подобри положението.
За тази инициатива беше крайно време. На ЕС му трябваха цели 17 години, докато се споразумее по основните принципи. Защото още на срещата на върха в Ница през 2000-та година беше взето решението за общата отбранителна политика. Сегашната голяма крачка напред все още не означава обаче, че ще възникне истинска, интегрирана общоевропейска армия. Да, такава армия е нещо смислено, но в момента идеята не е реалистична - поради различни политически причини. На сегашния етап най-напред става дума за по-добрата координация при разработването и набавянето на оръжия, превозни средства и друга техника. Защото очевидно е много по-евтино да се произвежда само един вид транспортен камион за всичките 23 армии в новия отбранителен съюз, отколкото всяка от тях да се грижи сама за себе си. Проста работа, но на ЕС му трябваха десетилетия, за да стигне до този извод.
Естествено, в случая важна роля играят и индустриално-политическите интереси. Отделните държави гледат да запазят собствените си военни промишлености, включително и за да не изпадат в пълна зависимост от САЩ. За няколко страни в Европа износът на оръжие е много доходен бизнес. И тепърва ще видим дали първите общоевропейски оръжейни проекти действително ще се ръководят от критериите за икономическа изгода и ефикасност. Но дори само политическата воля да се търси решение на проблема вече е нещо.
Най-после европейците са единни
ЕС иска да докаже, че подобреното сътрудничество се изплаща. В такива области като данъците или миграцията засега координацията между европейците все още куца. Ето че сега тъкмо оръжейното сътрудничество трябва да докаже, че гражданите държат на мирния проект Европейски съюз и съзнават цената му. Председателят на Еврокомисията Юнкер, Германия и Франция са особено доволни, че в лицето на отбранителния съюз най-после имат нов европейски проект, по който – рядко изключение напоследък – почти всички са единни. По ирония на съдбата това стана възможна единствено защото вече го няма големият камък на шията – Великобритания.
Досега за отбраната на Европа отговаряше НАТО. В алианса засега гледат с одобрение на новия проект, защото в дългосрочен план той обещава, че европейците ще отпуснат повече пари за въоръжаване и ще повишат своите отбранителни способности. Някои европейци смятат, че съгласуването на оръжейното производство в някакъв смисъл е разграничаване спрямо САЩ. Администрацията на Тръмп сякаш смята нещо друго обаче, доколкото може да се разбере от обърканите съобщения, идващи откъм Вашингтон. Когато европейците дават повече пари за отбраната си, това облекчава САЩ, а на Тръмп така му харесва. Той така или иначе няма политическа и военна стратегия. И ЕС трябва да бъде подготвен за деня, в който Доналд Тръмп може да реши да намали военната ангажираност на САЩ в Европа и в съседните региони.
Това е само началото
В Брюксел беше поставено началото. До едни същински общоевропейски въоръжени сили обаче има да се извърви още доста път. Нека не забравяме, че ЕС вече от 13 години има своя собствена Агенция по оръжията, която досега е произвела много хартия, но нито един танк. И че всъщност дискусията за общоевропейската армия е дори по-стара от самия ЕС и неговите предишни превъплъщения: още през 1950 година беше взето подобно решение за военно сътрудничество. Тогава то тъй и не се осъществи. Дано този път обаче сработи.