Ще се справи ли Гърция?

Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас заяви през декември, че бежанската криза се превръща в "отрицателен фактор" за дългоочакваното възстановяване на гръцката икономика. Според неокончателни данни на правителството в Атина, бежанската криза ще струва на страната 600 милиона евро само през тази година. В изчисленията са включени прогнозните разходи за спасителни операции в Средиземно море, транспорта на бежанците до континенталната част на страната, разглеждането на молбите за убежище, екстрадирането на отхвърлените кандидати и изграждането на регистрационни центрове.

Един милиард разходи само за бежанците?

Междувременно стана ясно, че разходите ще надхвърлят 600 милиона и може да достигнат до около 1 милиард евро. Гръцкото правителство вече съкрати до минимум държавните разходи заради икономическата криза. Същевременно повиши значително данъците. Откъде тогава ще дойдат допълнителните пари за бежанците?

"Поради лошото икономическо положение на Гърция, разходите по бежанците са допълнителен неблагоприятен фактор. 600-те милиона евро, за които говореше Стурнарас , съответстват на една трета от икономиите, които Гърция постигна в резултат на орязването на пенсиите", казва редакторът на икономическия портал "Mакрополис" Ник Малкуцис. Вярно е, че страната получава подкрепа от ЕС, но до края на годината тя ще възлезе на не повече от 150 милиона.

"Гърция не може да се справи с проблема без допълнителни помощи. И финансовата подкрепа трябва да се осъществи бързо и без бюрократични спънки, защото Гърция просто няма пари", казва един от икономическите съветници на правителството.

Изглежда че и Еврокомисията не е съвсем наясно какво иска от Атина. В последния си доклад за напредъка на Гърция, Комисията препоръча да бъдат назначени допълнителни служители, обработващи молбите за убежище. В друг свой документ обаче, Комисията отхвърля назначаването на нови държавни служители. Реалността е такава, че в повечето случаи за държавата излиза по-евтино да назначи нови служители, отколкото да командирова наличните кадри в отдалечени краища на страната.

Ще дойдат ли туристите?

Въпреки че държавните финанси са в опасност, експертите не очакват бежанската криза да окаже сериозен отрицателен ефект върху икономиката ключовия икономически сектор на туризма. Гърция си остава една от най-сигурните туристически дестинации в региона на Средиземно море, особено в сравнение с конкурентите си Турция и Египет. "Търсенето на хотелски стаи в сигурните средиземноморски региони надвишава предлагането. Затова предполагам, че туризмът в Гърция ще запази резултатите си от 2015 година, а може и да ги надмине", казва председателят на гръцкото туристическо сдружение Андреас Андреадис.

Ситуацията по островите в източната част на Егейско море, през които преминава голямата част от бежанците, е малко по-сложна. Хората там се опасяват, че през лятото на 2016 година броят на туристите може да намалее. В същото време преминаващите бежанци, чиито брой стигна близо половин милион души, също допринасят за развитието на местната икономика. Те купуват стоки и услуги в местните магазини, които от своя страна бързо се адаптираха към този нов вид търговия.

Европа пред нови изпитания

В миналото европейските правителства постоянно повтаряха, че темата за гръцката икономическа криза не бива да се смесва с тази за бежанците. За съжаление това става все по-трудно. "Мисля, че на гърците вече им дойде до гуша от постоянната критика от чужбина. Още повече, че европейските държави не правят кой знае колко за решаването на проблема", казва журналистът Малкуцис, визирайки нарастващия евроскептицизъм в Гърция.

Правителството в Атина е изправено пред изпитание, защото е неясно дали крехкото му парламентарно мнозинство ще се окаже достатъчно за осъществяване необходимите реформи. Ако бежанската криза отвори още една голяма дупка в гръцкия бюджет, това за пореден път ще постави на изпитание европейската солидарност.