Ще спасят ли света?
Първо добрата новина: нито един от над 150-те държавни и правителствени ръководители, изказали се при откриването на климатичната конференция в Париж, не се съмнява в съществуването на парниковия ефект и не оспорва, че трябва да се направи нещо срещу това драматично развитие. Звучи повече от естествено, но не е. Защото дълги години много политици буквално игнорираха заплахите, произтичащи от климатичните промени.
Да, сега всички искат обвързващо споразумение. И всички са готови да отпуснат милиарди на най-бедните и най-застрашените от урагани и засушавания страни от Юга, за да могат да си построят диги, да подобрят реколтите си и да се откажат от въглищата или природния газ като енергийни източници. Дотук добре. Но всичко това съвсем не означава, че климатичното споразумение ни е в кърпа вързано.
Тънки различия, но все пак различия
В речите на президентите Обама, Путин и Си Цзинпин, както и в изказването на германската канцлерка Меркел отново проличаха тънките различия в тяхната решителност да се преборят с проблема. И това са същите онези различия, заради които вече се провалиха толкова много климатични конференции.
Тук е мястото да кажем една добра дума за позицията на Ангела Меркел, която назова амбициозната цел глобалното затопляне да се ограничи до по-малко от 2 градуса по Целзий. В същото време обаче Меркел знае отлично, че в Париж не могат да бъдат договорени по-малко от 2,7 градуса. И че всичко над 2 градуса затопляне не върши никаква работа, както предупреждават учените. Президентът Барак Обама пък призна, че САЩ са един от главните причинители на промените в климата, след което обеща щедро да подпомага бедните страни. Но не назова конкретна цифра и така пропусна златен шанс да даде сериозен тласък на конференцията още в самото ѝ начало.
Надеждата умира последна
Китай също изглежда най-после решен да направи нещо за климата. Но речта на президента Си Цзинпин много напомняше на предишни китайски речи по тази тема: виновни за глобалното затопляне са водещите индустриални държави, към които Китай официално не се числи, макар страната да е най-големият причинител на парникови газове. Пекин настоява, че защитата на климата трябва да е задача на отделните държави. Съвсем друго послание излъчва обаче приетото вече решение в един общ договор да бъдат записани доброволните климатични цели, с които се ангажират отделните държави.
Участниците в климатичната конференция имат още две седмици време, за да обединят различните си възгледи в един общ документ, който наистина да работи за спасяването на климата. Засега всичко се повтаря: едните блокират, на други им липсва достатъчно решителност, европейците (поне част от тях) искат напредък, а бедните страни искат (както винаги) пари. Но нека не свиваме платната още в самото начало на климатичната конференция. Защото и този път важи максимата: надеждата умира последна.