Ще те дам на циганите

Антина е на 20 години, учи във Виена и в момента е на стаж в Дойче Веле:

Понеже идвам от сравнително малък град, където ровещите по кофите за боклук не са така многобройни, баба Яга и Торбалан си имаха няколко обичайни превъплъщения, с които педагогически безсилните родители плашеха своите деца.

„Мръсни са и миришат. Баба каза, че ще ме откраднат и ще ме сварят на супа или ще ме накарат да танцувам като маймунка. А ако им се усмихнеш, ще ти вземат зъбите, понеже те си нямат” – такива неща слушах в детската градина по адрес на ромите. Сигурно и аз съм се страхувала. Сигурно затова и аз, като другите, не исках да се хвана до „циганчето” в детската градина, когато ни учеха да играем право хоро. Корените на расизма са дълбоко, чак в детството ни.

Цецко беше на четири...

В селото, където прекарвах летата, живееше една ромска фамилия и брат ми често си играеше с най-малкото от децата. Един следобед въпросното дете на име Цецко дойде да търси тригодишния ми брат, когото тъкмо бяхме сложили да спи. В боен вид излязох да му се скарам, че вика пред вратата и да му кажа да се върне по-късно. Цецко отстъпи крачка назад, погледна ме сериозно и с най-спокоен тон каза: „Знам защо не ми даваш да си играя с него - понеже съм циганин.”

Цецко беше на четири, аз – на шест и до онзи момент някак ми беше убягвало сведението за етническия му произход. Затова и никога не бях разсъждавала над опасността баба му да ме вари на супа. Въпросния летен следобед разбрах, че „цигани” са не само стряскащите на вид клошари, а и съседите на баба ми - и след едноминутна мисловна дейност станах най-пламенен борец за етническо равноправие.

Нямам представа къде е сега Цецко, но едва ли си ме спомня, а още по-малко вероятно подозира, че с четиригодишния си акъл и едно изречение е променил гледната ми точка за света. С времето обаче интересът ми към ромите прерасна в космическа любов към циганската музика и филмите на Тони Гатлиф. Наскоро си купих и „Практически курс по цигански език” от Стефка Попова с надеждата да науча романес.

Не всяка ромка е циганка

В една съвсем друга реалност – малко кафене в центъра на Виена – разказвах на своя приятелка австрийка за последната танцуваща мечка, която съм виждала. Попита какви хора са ромите и аз се впуснах да обяснявам разликите между йерлии, лудари и калдараши.

Цялата ми тирада за Индия и Втората световна, за ролята на социалния контекст и образованието завърши с Шабан Байрямович и Диего „ел Сигала”. В някакъв момент моята приятелка ме прекъсна и каза, че не е политически коректно да казвам „цигани”. Изненадах се, че тя, която не познава жив „ром”, знае какво е политически коректно и какво не.

После се замислих, че да кажеш „ромска жена” и „циганка” е съвсем различно. Първата е лице от женски пол с разпознаваем етнос. Втората – тъмноока, кадифена жена, която, преди да се роди е обиколила целия свят. Не всички ромски жени са циганки, както не всички испанци танцуват фламенко.

Имам някаква моя си романтика по таборите, Есма Реджепова, шарените фусти и екстазното, себераздаващо танцуване, което никога не е чувало за феминизъм. Усин Керим пише за дом и антени. Аз си пея „Джелем, джелем” вечер на свещи. Нещо в мене се усмихва - всеки път, когато ме питат дали не съм циганка. Мисля си понякога, че всички сме. Нали пътуваме, създаваме си портативен дом от нищото, отмиваме провалите си с първия септемврийски дъжд и вървим, накъдето ни откара слънцето.

Торбалан е безсмъртен

Преди няколко месеца попаднах на малък концерт във Виена. Пееше възрастна румънска циганка. Говореше с наблъсканата правостояща публика на немски, въпреки че почти всички присъстващи бяха с ромски произход. Накрая на сцената излезе внучка й. Извини се, че не може да пее на романес и изпя някакво немскоезично поп-парче. Момичето пееше хубаво, но не като баба си...

На следващия ден заминах за България. Отидох на кафе с моя позната и тригодишния й син. Детето събори нещо от масата в изблик на хиперактивност. По улицата минаваше един ром-клошар и майка му каза: „Виж – ето го Торбалан. Ако не слушаш, ще му дам да те вземе.”

Автор: Антина Златкова, Редактор: Александър Андреев