Ще успее ли ''Големият скок'' на Китай?

Китайският юан се изкачи във „висшата лига” на резервните валути на МВФ. Независимо от това, че китайската валута не застрашава господството на американския долар, станалото крие значителна символика. Половин век след гладната смърт на 45 милиона китайци по времето на Мо, когато Китай беше една от най-бедните страни в света, валутата на комунистическата държава днес официално застава редом с долара, еврото, британския паунд и японската йена.

Пробуждането на китайския дракон

Темповете на китайския възход са зашеметяващи. Само допреди десет години китайският юан беше безинтересен за останалия свят. Днес Китай изнася повече стоки, отколкото САЩ и Германия, взети заедно. Китайският юан постепенно измества японската йена при международни разплащания.

Ще успее ли милиарден Китай да измести скоро и САЩ като световна икономическа сила? И колко ли далеч е онова бъдеще, в което цената на един барел петрол ще се измерва вече в юани? Подобни въпроси се задаваха още преди десет години, когато започна пробуждането на китайския дракон.

И днес вече има сектори на индустрията, в които Китай е успял почти да навакса изоставането си от Запада. Наскоро в Шанхай беше представен първият китайски „джъмбо джет”. Германските железници обмислят в бъдеще да купуват своите мотриси не от концерна „Сименс”, а от държавната китайска фирма за железопътни вагони. Във Великобритания китайците строят АЕЦ, а на Западното крайбрежие на САЩ - високоскоростна железопътна отсечка.

Има дори планове Европа да бъде свързана с Китай посредством железопътна линия – нещо като модерен вариант на прословутия едно време „път на коприната”. Това допълнително ще улесни китайският износ на стоки, например на стомана. Кога ли ще дойде денят, в който китайските вагони ще започнат да изнасят към Европа и световни иновации от ранга на iPhone например, за които клиентите да се редят на опашки пред магазините?

Китайците все още имат да наваксват

Китайската икономика е могъща. Но тя все още не представлява заплаха за иновативните икономики на Запада. Въпреки значителния трансфер на технологии, Китай и досега не разполага с конкурентоспособен автомобил. Китайският смартфон на концерна Xiaomi, наричан още китайският Apple, е напълно непознат на Запад. Най-известният местен концерн за продажби в интернет Alibaba се отказа от плановете си да завладее целия свят и печели парите си предимно в Китай. Подобно развитие не отговаря на плановете на китайското политическо ръководство. Затова то засилва регулаторния натиск над чуждите концерни, с цел да осигури предимства за собствените си фирми. Чуждестранните концерни от сферата на информационните технологии например нямат почти никакъв достъп до китайския пазар. Стратегията на Комунистическата партия е ясна: идеологическото капсулиране на страната се съчетава с икономическа и дипломатическа експанзия навън.

Китайските противоречия спъват развитието

Не е ясно обаче дали Китай ще съумее да обърне съотношението на силите в световната икономика, защото страната е изпълнена с противоречия. За да плати вечеря в луксозен ресторант на Шанхай, обикновеният работник в Китай би трябвало да работи почти цяла година. Китайските интернет-концерни са призовани да завладяват света с нови разработки, а правителството непрекъснато ги държи под наблюдение, все едно, че са престъпници. След краха на борсата през лятото, правителството постави под засилено наблюдение също финансовите пазари, а и държавните предприятия. Повече от съмнително е дали под напредък китайските комунисти разбират същото, което разбира Западът - а именно разгръщането на потенциала на пазарните сили.

Ретроградните сили в китайското ръководство са убедени, че след финансовата криза от 2008 година, Западът вече не може да е образец за подражание. Президентът Си Цзинпин търси "китайски" път на развитие – вид експанзивен държавен капитализъм, който залага на това, че най-многочислената нация в света, съставляваща една пета от човечеството, така или иначе ще се изкачи до световния връх, защото това й се полага по право. Твърде съмнително е обаче дали Китай ще успее да направи този „голям скок” и да се превърне във водеща индустриална нация. Финансовият министър Лоу Дзиуей, който минава за реформатор, в началото на годината заяви, че шансовете на Китай за по-нататъшен възход са едва около 50 процента.

Хенинг Анкенбранд, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main