Щитът на НАТО и гневът на Русия

Десетки чуждестранни гости са пристигнали специално за събитието: полагането на първата копка на ракетната установка на НАТО край полския град Слупск. Засега на това място се издига единствено ограда на стойност 10 милиона евро. По време на тържественото отбелязване на старта зад нея протестираха няколко стотин поляци - най-вече защото смятат, че са ги измамили с обезщетенията за земите им, върху които ще се изгражда съоръжението.

Мястото е разположено на 3,5 километра от кметството на Слупск. "За нас това си е същинска катастрофа", казва Роберт Биедрон, кмет на 90-хилядния град. "На 15 километра от този обект вече не може да се строи нищо без съгласието на Държавния департамент. Нямаме право дори един цех да отворим", оплаква се той. Ракетите отсега вече играят ролята си на предупреждение и заплаха – "най-вече за инвеститорите", както казва кметът. Той обяснява, че местните хора се чувстват измамени, понеже не били получили никакво обезщетение - въпреки обещанията. Голямата политика обаче не се интересува от такива дребни проблеми.

Изграждането на щита е в пълен ход

Ден преди първата копка в Полша, официално бе обявено, че подобна ракетна база вече е в действие в южнорумънския град Девеселу. "Системата представлява значително подсилване на капацитета на Алианса за противоракетна отбрана", каза генералният му секретар Йенс Столтенберг по време на откриването на обекта в Румъния.

Двете установки са част от Интегрираната система за противовъздушна отбрана, която се разработва вече десет години и трябва да подсигурява европейците срещу ракетни нападения от Близкия и Среден изток. Освен двете по-малки установки в Полша и в Румъния, в противоракетния щит влизат една голяма радарна станция в Турция и четири американски бойни кораба с противовъздушни ракети, стационирани край Южна Испания. Командната централа се намира в Германия, в американската военновъздушна база Рамщайн. На срещата на НАТО на високо равнище през юли във Варшава противоракетният щит официално ще премине под командването на Алианса.

Идеята датира от 2007 година, когато тогавашният президент на САЩ Джордж Буш предложи в Източна Европа да се изгради противоракетна система, с което много ядоса Москва. Когато дойде на власт, Барак Обама временно замрази проекта, а това доста обърка самите източноевропейци. "Обама искаше да подобри отношенията с Москва", обяснява Густав Гресел от мозъчния тръст "Европейски съвет за външна политика" в Берлин. "Вместо първоначално планирания голям щит с по-широк обсег и с по-големи ракети, Обама избра един по-скромен вариант", добавя той.

Но това не промени особено нещата. Само два месеца преди натоварената с много символика среща на върха във Варшава, около ракетния щит пак назрява скандал. Русия твърди, че това е провокация и смята, че нейната сигурност е застрашена. Защото противоракетният щит може да бъде оборудван и с крилати ракети, а това нарушавало стратегическото равновесие, оповести руското Министерство на външните работи.

"Тази система има главно символично значение", възразява германският депутат Райнер Арнолд от ГСДП. Подобно на редица други експерти, и Арнолд се съмнява в ефикасността на противоракетния щит. Според него, мнозинството страни в НАТО все пак подкрепят идеята, но само защото им е важно сътрудничество вътре в Алианса. "Ние сме зависими от общите си решения, а те изискват и компромиси", казва той и обяснява, че целта на Путин е да внесе разкол вътре в НАТО.

Според Густав Гресел, руската позиция си е просто пропаганда. "Опитът на Обама да спечели благоразположението на Русия се провали, просто защото Москва по вътрешнополитически причини се нуждае от омразни врагове като НАТО и Америка", смята той.

Румънският политолог Раду Магдин също смята, че острата реакция на Русия е предизвикана по-скоро от символа, отколкото от "все още недоказаното военно значение на противоракетния щит". "Москва е много раздразнена, защото очевидно губи битката за геополитическа доминация в Източна Европа", казва Магдин.

"Дали ракетите ще ни падат на главите?"

Независимо от всичко това стартът на противоракетния щит е много важен сигнал за правителствата в Източна Европа. За Полша установката играе сериозна вътрешнополитическа роля. Защото щом сигурността на страната е повишена, някои други въпроси биха могли да бъдат заметени под килима. Например изводите от едно авторитетно проучване, според което регионът на Слупск може да изгуби до 3 милиарда евро: заради одържавените земи, отлива на инвестиции и на работна ръка.

По време на тържествената първа копка в Полша обаче това нямаше значение. Може би и точно поради тази причина кметовете на околните населени места първоначално не са били поканени на събитието. Едва когато новината се появила в медиите, в кметството на Слупск пристигнала и покана. Кметът Робърт Биедрон я приел, тъй като има една важна цел: да настоява за по-добра информационна политика. "Местните хора въобще не знаят какво точно се случва тук. Те дори взеха да ме питат дали свалените ракети ще им падат на главите."