Щом САЩ не искат, други ще ги заместят незабавно

Коментар на Кристоф Хаселбах

Понятието световен полицай събужда отрицателни асоциации, макар почти никой да не оспорва факта, че от полицаи има нужда. Вярно, никоя страна не се е кандидатирала за ролята на световен полицай, нито пък е била избирана с мнозинство. Също както и други държави преди тях, САЩ доброволно поеха тази задача и я изпълняваха заради собствен интерес.

Ако САЩ сега действително се откажат от нея, ще трябва да им се търси заместник. Най-логично би било ООН да поеме тази грижа. Но подобно нещо никога досега не е функционирало добре, нито пък ще се случи в бъдеще. Разногласията и противоречивите интереси на нейните почти 200 членове много често блокираха или изцяло осуетяваха колективните решения. Отделни могъщи държави нерядко налагаха волята си на останалия свят - и за добро, и за лошо.

Тъкмо затова постът на световен полицай няма да остане незает и сега - макар че противното също не би било лишено от известен чар. В световната политика всеки вакуум се запълва моментално: ако САЩ се отдръпнат, ще ги заместят други. Това си проличава още отсега – например в Сирия. Русия, Турция и Иран ще са тези, които ще определят следвоенния ред в тази страна. Китай пък ще разширява влиянието си в Азия. Европейците дълго време бърчеха нос заради самонадеяните, а понякога и доста наивни политически действия на американците в света. Но перспективата в бъдеще да си имат работа с Китай, Русия или Турция като световни полицаи няма как да ги радва. Тъкмо напротив.

Германия не отговаря на изискванията

А как стоят нещата с европейците? Имат ли достатъчно воля, а и способности да се грижат за световния ред? Те не искат да се превръщат в световен полицай, но обичат да приказват, че е редно да се „поема по-голяма отговорност“. Този израз е особено популярен в Германия – страната, която американците отдавна обвиняват, че живеела на гърба им, без да плаща достатъчно за собствената си сигурност.

Далеч не всеки европеец обаче е съвсем наясно както точно означава „да се носи по-голяма отговорност“. Който иска да поеме досегашната роля на САЩ, ще трябва значително да увеличи военните си разходи, а тези пари ще липсват в различни други сфери на обществения живот. Подобна сила ще е длъжна да изпраща свои войници на бойни мисии навсякъде по света и да се примирява с неминуемите жертви.

Ще трябва да понася и това, че в много части на света ще я посрещат с омраза и враждебност. Предпоставката за това е тя да е убедена в образцовия характер на своя собствен обществен ред и да е готова да го налага и на други места. Германия, например, не отговаря на нито едно от тези политически и обществени изисквания.

ЕС като световен полицай? Празни мечти!

Дали пък ЕС като цяло не би могъл да поеме тази задача? Като съюз на демократични държави с голяма икономическа и военна тежест, той сякаш е създаден за подобна роля. Но само на теория! Винаги, когато се е налагало ЕС да въдворява някъде ред, бившите велики сили Великобритания и Франция са поемали основната тежест. Великобритания обаче скоро напуска съюза. А Франция и Германия са прекалено различни, за да успеят да се превърнат в хармонична полицейска двойка – това се забеляза, когато се обсъждаха евентуални военни операции в Либия и Сирия. Чиста илюзия е да се очаква, че ЕС на 27-те би бил в състояние да въдворява ред в целия свят!

Вместо това се очертават множество регионални центрове на власт и се създават променливи коалиции, в зависимост от това, в кой регион на света възникват кризи. Американците навярно няма вече да играят доминираща роля, но техният принос ще си остане от особена важност.

Поне в обозримо бъдеще европейците едва ли ще изоставят досегашната си роля на регионална сила без истинска воля за военни интервенции. Тъкмо поради това, а и защото споделят еднакви ценности, което нерядко се забравя, европейци и американци би трябвало да се стремят към тясно сътрудничество по всички важни въпроси от световната политика. В крайна сметка САЩ – това не е само Доналд Тръмп!