Яко, секси и леко мафиотско
22 декември 2009Феноменът се казва чалга - нов вид музика с отчетлив ритъм, ориенталски хармонии и фриволни текстове, които излъчват послания, намиращи резонанс и на политическо равнище. В света на чалгата жените са сладки и секси, мъжете карат бързи коли и правят лесни пари, без непременно да е сигурно, че всичко е законно.
Не само български феномен
В България чалгата се е превърнала в ключов феномен на посткомунистическата трансформация - убеден е професор Клаус Рот, етнолог и антрополог от Мюнхен. Чалгата изпълва делничната култура. В ролята на един вид герой на неясното настояще се оказва неопатриархалният мачо, който е як и атлетичен, и при определени обстоятелства - леко мафиотски тип.
Много от представителите на този нов елит произлизат от старата комунистическа партия, други пък са дошли от селата. В София има чалга-клубове, в които с удоволствие се отбиват и политици. Т.е. - чалгата влияе и на политиката, както посочва професор Рот. Дали в държави като България, Румъния, Сърбия, Албания или Гърция изобщо съществува политическа култура? И ако да, по какво се различава от обноските на елита другаде?
Специална балканска култура няма - твърди лайпцигският историк Волфганг Хьопкен. Прояви, сходни на тези, които се наблюдават в биотопа Югоизточна Европа, могат да се открият и в Италия, Испания, Португалия или Венецуела. Което се отнася наред с ширещия се популизъм и до патронажа и клиентелизма, които могат да поразят едно общество много по-ефективно от корупцията.
Във всеки случай става дума за комбинация между персонализираните социални връзки и принципното недоверие спрямо политическата система. А очакванията за изцеление се отправят към някой самозван месия от типа на Берлускони или Уго Чавес.
Със статут на псевдо-демокрация
Особено устойчив в югоизточноевропейските страни е скептицизмът към държавата, която повечето граждани възприемат единствено като жертва на политиците и партиите. Софийският политолог професор Пламен Георгиев гледа на този вид отношение като на израз на "инстинктивната демокрация". "Хората имат чувство за справедливост" - смята той и обобщава: "Повечето балкански страни са със статута на псевдо-демокрации."
Цели две десетилетия след промените народите от Средна и Източна Европа ни най-малко не са се доближили до пълната демократична зрялост на западните институции. "Политическата култура не се променя за една нощ" - казва Георгиев. Липсва средната класа, липсва отговорният граждански елит, вместо това цари неопатриархален клиентелистки режим - е мнението на друг експерт по темата - саксонския социолог Антон Щерблинг.