Ясна позиция? Разногласията продължават

Докато държавните и правителствени ръководители от ЕС се събираха за срещата на върха в Брюксел, Москва удължи до събота едностранното прекратяване на огъня около сирийския град Алепо. Дали това е знак на добра воля или е резултат от разговорите между канцлерката Меркел, президента Оланд и руския президент в сряда вечерта в Берлин? Никой в Брюксел не може да отговори на този въпрос, защото Владимир Путин отдавна минава за непредвидим, както споделят дипломатите в белгийската столица. "Тази непредсказуемост на руската външна политика е опасност", заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Русия нарушава всички международни правила в Сирия, като не допуска снабдяването на населението с хранителни продукти.

Санкции срещу Русия?

Участниците в срещата на върха трябва да излязат със становище за принципна стратегия за противодействие на агресивната политика на Путин в Крим, Източна Украйна и Сирия. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви при откриването на срещата, че Русия не може да бъде оценявана, без да се вземат предвид страданията в бомбардирания град Алепо, където руските ВВС подкрепят сирийския диктатор Асад в гражданската война. "ЕС трябва да си запази всички опции. А те включват и санкции срещу Русия", заяви той. Мненията по този въпрос обаче са разнопосочни сред 28-те държавни и правителствени ръководители. Унгария, Италия и Гърция гледат на санкциите срещу Кремъл критично с оглед на собствените си икономически интереси. Германия от време на време заплашва с нови санкции. Затова и в проектодекларацията на срещата на върха е вписана компромисната формулировка, че санкциите, описани като "по-нататъшни мерки", засега остават като опция на масата. "И те ще си останат на масата и на тази среща на върха", заяви един германски дипломат. На тази среща на върха не се очакват решения. Нидерландският премиер Марк Рюте изключи възможността за облекчаване на санкциите, наложени срещу Русия заради военната ѝ интервенция в Украйна. По този въпрос се дискутираше и на последната среща на върха през юли.

Меркел настоява за ясна позиция на ЕС

Федералната канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд информираха останалите членове на Европейский съвет за впечетленията си от разговорите с руския президент Владимир Путин в Берлин. "Смятам, че е правилно за разговаряме помежду си. Но тук не става въпрос само да разговаряме. Става дума и за изясняването на категорична позиция", заяви Меркел. Канцлерката оценява бомбардировките срещу цивилното насаление в Алепо с подкрепата на Русия като нечовешки и заяви, че се надява ЕС да заеме ясна позиция по този въпрос. "Ние не искаме само временно, а продължително примирие", изтъкна тя.

Брекзит е второстепенна тема

Срещата на върха е първа за новата британска правителствена ръководителка Тереза Мей, която трябва да обясни на колегите си какъв точно ще бъде пътят за излизането на Великобритания от ЕС. При пристигането си тя с усмивка заяви, че и след Брекзит Великобритания иска да остане надежден партньор. "Ние чакаме молбата на Великобритания. Британците трябва да кажат по какъв начин искат да я подадат. Ето защо днес не е нужно да се задълбочаваме по темата", заяви федералната канцлерка Ангела Меркел. Преговори по същество могат да започнат, когато британското правителство се позове на параграф 50 от Лисабонския договор, подчерта и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Затова нямаше и изявление по същество за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц подчерта, че британците трябва да открият процедурата възможно най-бързо, желателно е още преди март 2017 година.

Големият непознат - Валония

Срещата на върха неочаквано беше засенчена от една тема, която изобщо не е включена в дневния ред: споразумението за свободна търговия с Канада (СЕТА). Готовото за ратифициране обхватно споразумение за свободна търговия с Канада обаче виси във въздуха, защото регионалното валонско правителство в Белгия отказва да го одобри. Интензивните преговори между федералното белгийско правителство и ЕК с инатливите валонци досега не дават никакъв резултат. А времето не чака. Канадският премиер Джъстин Трюдо иска да знае най-късно до понеделник дали да се качи на самолета и да долети в Европа, за да подпише на тържествена церемония споразумението СЕТА. Държавните и правителствени ръководители на ЕС не могат да сторят нищо повече, освен да призоват белгийския си колега Шарл Мишел да засили натиска върху валонците. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск смята, че дееспособността и надеждността на ЕС зависят от СЕТА. "Ако не успеем да прокараме СЕТА, това ще бъде последното споразумение, по което някога сме преговаряли", заяви той.

Премиерът на Валония е непреклонен

Противниците на трасатлантическите споразумения с Канада и САЩ сигурно са доволни. Те са на страната на валонския премиер Пол Маниет. Той се показа непреклонен в разговор с Дойче веле. "Няма да позволяда бъда притиснат от някакъв график. Ние само упражняваме нашето демократично право", заяви той и прехвърли топката в полето на ЕК, която трябва да се съобрази с желанието на валонците. Канадците, с които Маниет също бил в контакт, били по-сговорчиви. "Споразумението трябва да стане еталон за всички други споразумения, по които ЕС ще преговаря с нас. Затова ние изчакваме, но в крайна сметка ще направим една добра сделка", заяви Маниет за Дойче веле във валонската столица Намюр. Белгийският премиер Шарл Мишел се опита да обясни на другите правителствени ръководители този вътрешнобелгийски проблем. "Това е много деликатен момент за цяла Белгия", призна Мишел. Европейските дипломати и валонският премиер Маниет са единодушни поне в едно отношение. Те смятат, че преговорите за споразумието с Канада е трябвало да започнат много по-рано, тъй като още преди една годиня южната белгийскя провинция изрази своите резерви към СЕТА.