"Аллах ли ще ни плати дълговете?"

Днешната криза в Турция много напомня за 2001 година, когато сътресенията доведоха Ердоган на власт. На него обаче този паралел никак не му харесва, коментира Кристиане Шльоцер в „Зюддойче Цайтунг”.

Турция е страна, където социалните различия достигат до крайности. Когато инфлацията се засили, когато лирата се разклати, а супермаркетите всеки ден поставят нови табелки с цените, тогава най-вече онези, които и досега са имали малко, започват да имат съвсем малко. Сегашната валутна криза  превръща бедните турци в още по-бедни турци. Но тя няма да пощади и богатите, защото много от тях вече доста време финансират всекидневието или фирмата си с помощта на изгодни кредити в евро или долари, които сега изведнъж стават безбожно скъпи, четем в коментара. 

От друга страна, Турция има богат опит с кризите, а когато закъса, солидарността обикновено е голяма. Само че настоящата криза няма да обедини страната, а – напротив – допълнително ще разшири разлома в обществото, посочва авторката. След срутването на лирата в петък, най-тежкото в рамките на едно денонощие от 20 години насам, финансово Турция е притисната до стената. Кризата се превръща в политическо изпитание за новата президентска система, която Ердоган си скрои по мярка, но иначе е предмет на разгорещени спорове, посочва изданието.

Коранът няма да им помогне

Досега на Ердоган не му идва наум нищо друго, освен да зове турците към национална гордост и сила и да се уповава на Аллах. А това не действа при всички, подигравчиите вече подмятат: Аллах няма да ни плати дълговете, а наизустяването на Корана едва ли ще помогне, когато дойде съдия-изпълнителят. В новата турска система всъщност не е предвидена възможността някой да протестира, въпреки това обаче кризата извади на бял свят първите конфликти – под формата на семейна кавга. Ердоган казва, че лихвите трябва да бъдат допълнително занижени, което иначе не би препоръчал нито един специалист по проблемите на инфлацията. А зет му Берат Албайрак, в качеството си на финансов министър подчертава независимостта на турската емисионна банка, която единствена имала право да се разпорежда с лихвата.

Ердоган тържествено обеща на турците, че ще живеят в благоденствие, стига да се трудят упорито и да оставят на него управлението на страната. И дълго време съумяваше да изпълнява това свое обещание: доходите нарастваха, покачваха се и пенсиите, и минималното възнаграждение. Сега обаче ескалаторът смени посоката и вече върви надолу. Пробуждат се и спомените за 2001 година, когато Турция преживя най-тежката икономическа криза от основаването си насам - тогава експлодира 70-процентова инфлация. Онази криза беше предизвикана не само от икономически фактори, тя извади на бял свят и провала на политическата система. А тъкмо това в крайна сметка доведе Ердоган на власт. И тъкмо по тази причина той едва ли обича паралелите между сегашната криза и 2001 година, четем по-нататък в публикацията. 

За лош късмет, Турция освен всичко друго се изпокара и с Доналд Тръмп. А този факт обрича на пълен провал всички опити да се прогнозира по-нататъшното развитие. Сила, гордост и предразсъдъци – това са все неща, които цени и американският президент. Взаимното недоверие обременява отношенията между Анкара и Вашингтон вече от доста време насам, а войната в Сирия допълнително го засили. И като капак – опитът за преврат преди две години. Ердоган твърди, че САЩ са замесени, защото закрилят проповедника Фетуллах Гюлен. По тази причина в Турция вкараха в затвора един американски проповедник, чието освобождаване Тръмп иска да издейства на всяка цена. Опитът за преврат и до ден-днешен си остава здрачна зона, където избуяват всевъзможни конспиративни теории. Това обаче не променя факта, че в случая двама партньори от НАТО на практика вършат какви ли не подлости един срещу друг.

Краят е отворен, обобщава Кристиане Шльоцер в "Зюддойче цайтунг".