Ауф видерзеен, Булгариен!

Коментар на Ясен Бояджиев:

За мнозина оттеглянето от България на една от най-големите енергийни компании в света би трябвало да е повод за радост и облекчение. Като например онази гражданска организация, която неотдавна облепи офиса на компанията в голям град в Североизточна България с плакати срещу повишаващите се цени. Или като самия премиер. Преди година и половина той я заплаши с национализация, а преди дни я сложи в черния списък на „лошите” инвеститори, които по думите му „по-добре да не са идвали никога”.

Високата цена на евтиния ток

Тръгвайки си, вероятно и в самата компания си мислят, че е било по-добре да не идват никога. Защото, макар дипломатично да обясняват решението си с глобални процеси и стратегии, от по-раншните им изявления и от цялата им българска история ясно личи, че реалните мотиви са свързани по-скоро с местни фактори.

“Трябва да се знае, че цената на електроенергията в България винаги е била политически въпрос“, обясни неотдавна шефът на компанията в интервю за Дойче веле. Тоест, за да не се губи благоволението на избирателите, цената на тока постоянно изкуствено се „натиска” надолу, което не само силно деформира енергийния пазар, но и нарушава балансите в цялата икономика.

От „евтиния” ток в края на краищата губят всички. В най-прекия смисъл обаче сметката плащат последните по веригата на тока преди крайните потребители – електроразпределителните дружества, едно от които е на напускащата германска компания.

Те са, както се казва, между чука и наковалнята, защото цената, на която продават енергията, расте много по-рядко и с много по-малко в сравнение с цената, на която я купуват. Така почти цялото повишение отива в държавната Национална електрическа компания, което преди време накара германската компания да се оплаче официално и в Европейската комисия за несправедливо третиране и нарушаване на конкуренцията.

На всичко отгоре, за да поддържа по-ниски крайни цени, българският „независим” енергиен регулатор реже не само печалбите, но и инвестициите на електроразпределителните дружества, от което пък страда качеството на услугата.

„При подобна печалба всеки ще се замисли дали не е било по-изгодно да си държи парите в банка, защото лихвите са значително по-големи от приходите от почтения бизнес в българската икономика”, заяви с тъжна ирония пред Дойче веле шефът на компанията.

Гръмоотвод за всякакъв вид недоволства

Естественият смисъл на всяка инвестиция в света е да се изплати възможно най-бързо, след което да носи печалба. От тази и подобните на нея компании обаче на практика се иска да крепят рейтинга на политиците, като се откажат от печалбата си и изпълняват социални функции. Но с това тяхната роля не се изчерпва.

Те хем не получават почти нищо, а понякога даже и губят от поскъпването на тока, хем излизат главни и единствени виновници за него. Причина за всякакви неблагополучия в икономиката и дежурен гръмоотвод за всякакъв вид недоволства.

След като миналата година ги заплаши с национализация, премиерът ги обвини, че извличат свръхпечалби на гърба на държавата и народа и ги прати „да отидат да работят там, където ще ги търпят". Последваха проверки на държавния регулатор и на прокуратурата. Дори агенти на ДАНС нахълтаха в клиентски центрове. Проверките не откриха нищо, но въпреки това вместо извинение последваха тлъсти глоби за измислени нарушения.

Което не се случи на държавната НЕК, когато категорично бе доказано, че години наред заявявани от нея и влезли в цената на тока инвестиции в мрежата всъщност въобще не са направени. Ефектът от спестените инвестиции се видя ясно в разгара на миналото лято, когато аварии оставиха за дълго без ток десетки хиляди туристи и причиниха огромни щети за туристическия бизнес по Черноморието. За широката публика обаче виновни пак си останаха електроразпределителните дружества.

Самоубийствен сигнал

Сега всички могат да бъдат доволни - целта бе постигната. Както наскоро се похвали премиерът, „маржът им (тоест, печалбата) стана нула”. Същевременно всички ги мразят. И ето че един по един започват да си тръгват. Въобще, цялата история на германската компания в България звучи като безотказна рецепта за прогонване на инвеститори.

Проблемът е, че тя работи не само за „лошите”, но и за „добрите”. И за сегашните, и за бъдещите. Като изпраща силен и недвусмислен предупредителен сигнал, че България е високорисково място за инвестиции. А това във време на задаваща се още по-жестока криза, кредитна суша и бягство на капитали е самоубийствено.