1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Накъде тече токът?

12 април 2010

Под прицел миналата седмица попаднаха трите електроразпределителни дружества, чиито мажоритарни собственици са големи компании от страни в ЕС. За печалбите и загубите от кампанията срещу тях е анализът на Ясен Бояджиев:

https://p.dw.com/p/MtQA
По жицатаСнимка: picture-alliance / chromorange

Премиерът директно заплаши трите дружества с одържавяване, което зависело от тяхната „диалогичност”. "НЕК купува енергийния микс за 90 лева, а го продава за 88 лева. После същото това нещо, което струва 90 лева, минава по една жица и вече става 146 лева”, разясни той в каква посока и на каква цена протича токът в държавата и обеща да сложи край на „далаверата”, като я описа в милиони и милиарди. От самото начало беше ясно, че от заплахите на премиера, изтрещяли като късо съединение в трафопост, няма да излезе нищо.

Iranische Karikaturen zum Thema Stromausfall
Печалба ще има, но загубите ще са много, много по-големиСнимка: Jamal Rahmati

За какво тогава е цялата тупурдия?

Първо, при всички случаи със заканите срещу „изедниците капиталисти”, дошли от някъде си да печелят на наш гръб, гарантирано, макар и за кратко, се печели по-висок рейтинг. Което е от значение, когато след икономиката и бюджета в дупката на кризата започне да пропада и народната любов.

Има, разбира се, и по-конкретна цел - от трите дружества да се измъкнат някакви пари под формата на дивидент. Да си поискаш в криза вероятно е оправдано и даже справедливо. Въпреки че още при приватизацията държавата сама се е съгласила дивидентите да се инвестират в изпадналата под нейно управление в разруха електроразпределителна мрежа.

Така или иначе, формата на поискване си е чисто изнудване, което донякъде може и да успее, тъй като държавата има много начини да „стъжни живота” на всеки, който не прояви „диалогичност”. „Каквото и да им направят на тия разбойници, ще им е малко”, казва вдъхновеното от гнева на премиера гражданство, което и без туй дълбоко мрази и подозира всеки, на когото трябва да плаща.

Ток в буркани

Не от съжаление към засегнатите обаче трябва да кажем, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Първо, пътят на тока от производителя до крайния потребител е технологически и икономически процес, който е безкрайно по-сложен от схемата на премиера - пускаш от единия край на жицата нещо за 90 лева, а от другия то излиза за 146. Съответно и сметката е далеч по-сложна. И нито печалбите, нито дивидентите са такива, за каквито се говори.

Никой от разположилите се по този път, естествено, не е светец, а инвестира и работи именно, за да излезе „на далавера”, тоест да спечели. И за това не може да бъде обвиняван, стига да спазва правилата. А в случая правилата ги определя държавата. На всичко отгоре именно тя одобрява разходите и инвестициите и определя цените.

Bilder des iranischen Karikaturisten Jamal Rahmati zum Thema Stromausfall
Разчистване или популизъм?Снимка: Jamal Rahmati

„На кой са необходими тия посредници”, пита се премиерът, сякаш някой може да иде в електроцентралата и да си купи ток в буркани. Той освен това бил „на страната на държавните предприятия”. Животът обаче по безспорен начин е доказал, че прозрачността и ефективността в държавното са много по-ниски, а разходите и разсипничеството - много по-големи. Именно тези „качества” на държавното пораждат и захранват енергийната мафия.

Какво губиш, когато печелиш

След като няколко дни се поупражнява на тема как и накъде трябва да тече токът, премиерът призова журналистите да не използват думата „национализация”, за да не се плашели чуждите инвеститори. Призивът му обаче освен че е закъснял е и безполезен. Защото дори всички журналисти да млъкнат, няма кой да го призове самия него да направи същото.

Няколкодневната кампания може да донесе някой и друг милион печалба. Загубите, макар и да не могат да се измерят точно, в края на краищата със сигурност ще са доста по-големи. Защото всеки ще се позамисли преди да остави парите си в страна, в която правилата - от европейските директиви до законите на физиката - се поставят под съмнение заради популистки приумици.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев