Балканските русофили и амбициите на Кремъл

Николай Цеков потърси мненията на политическия съветник на представителството на Европейската комисия в Гърция д-р Василис Пецинис и на бившия посланик на България в Москва Илиан Василев.

Eксперти по руска история твърдят, че истинска демокрация в най-голямата страна в света е имало през изключително кратки периоди от по седем-осем години – по време на мимолетното правителство на Керенски през 1917 г. и в началото на управлението на Елцин през 90-те години на миналия век. Защо обаче преобладаващо тираничният образ на Русия през по-голямата част от нейното съществуване продължава да бъде привлекателен за немалко избиратели в Европа и особено на Балканите? Къде се прицелва пропагандата на величаещите Русия популисти и радикали? В какво се състои скритият „чар“ на русофилството и как то се използва за политически и съпътстващи цели?

Туркофобията - предшественик на русофилството

Покойният историк проф. Пламен Цветков написа, че корените на русофилството в България са в комплексите на българите от Турция и всичко турско. Чувството им за малоценност се дължи на унаследените делюзии, че българите са били „роби“ на турците, е една от тезите на големия учен. Д-р Василис Пецинис също вижда в туркофобията сред гърците един от факторите за възникването на русофилството в страната му. То обаче не е характерно за онези слоеве в гръцкото общество, които в миналото са подкрепяли идеята за „Велика Гърция”, защото Русия също се е стремяла да стане приемник на Византийската империя.

Друга причина за разпространението на русофилството, според Пецинис, е вкоренилият се в масовото съзнание на гърците синдром на вечно губеща нация, която няма „братя“ сред другите народи и затова към нея по правило постъпват несправедливо. За разлика от България и Сърбия обаче, нагласите за константна обич към Русия и всичко руско не са повсеместно разпространени в гръцкото общество. „При нас липсва „инфраструктурата на русофилството“ – мрежата от проруски организации и медии, която координирано работи непосредствено с гражданите. Знанията на болшинството от гърците за Русия, нейния език, история и култура са повърхностни и не може да става и дума за сравнение със ситуацията в България и Сърбия“, твърди изследователят от Атина.

Бившият посланик на България в Москва Илиян Василев също вижда в туркофобията и създадените сред българите комплекси спрямо Османската империя първопричината за възникване на русофилството в България. „Руската империя е била „вечният заподозрян“ в делото по освобождението на балканските народи от османското владичество. Покрай сантиментите от освобождението Русия винаги се е опитвала да изгради монопол върху българския политически, духовен и икономически живот и така да укрепи влиянието си в страната. А когато е налице монопол, няма избор“ изтъква Василев.

Каналите на афинитета към Русия

Д-р Пецинис е на мнение, че автентичните и най-искрени русофили в страната му са хората, закърмени с комунистически идеи. Но след разгрома на комунистите в гражданската война в Гърция в края на 40-те години компартията се преориентира към идеите на еврокомунизма и подкрепя заедно с ПАСОК примера на по-либералната от Съветския лагер Титова Югославия. По време на текущата руска експанзия в Украйна комунистите критикуват не само циментирания от Путин олигархичен модел на развитие в Русия, но и „интервенцията“ на Европейския съюз в полза на киевските „фашисти“, напомня за преображенията на компартията д-р Пецинис.

По думите му, типичната за гръцкия политически модел хамелеонщина, която води до безогледни партньорства заради идването на власт, е накарала двете крайни крила на левия и десния политически сектор в страната да се обединят пред перспективата да получат спасителен за фалиралите гръцки финанси заем от Москва. „Скоро обаче и леви, и десни се убедиха, че самата Русия е затънала в дълбока криза и шансовете за помощ от изток са равни на нула“, изтъква гръцкият изследовател.

Той посочва православието като важен канал за руско влияние в страната и изтъква ролята на главния идеолог на Кремъл Алексадър Дугин в това отношение. Свързаните с русофилството антиевропейски веяния в Гърция са подгрявани и от традиционния антиамериканизъм в страната, който вече е позамръкнал покрай охулването на набедената за всички гръцки злини „стисната и нагла“ Германия. Гръцките русофили от ляво и от крайно дясно привиждат в Русия страната, която може да държи отвън баланса в Европейския съюз между богатите, от една страна, и “слабите” и вечно “ощетени” страни, от друга“, резюмира наблюденията си д-р Пецинис.

Илиян Василев има обяснение защо режимът в Русия и неговите специални служби търсят и намират начини да оказва влияние върху най-одиозните и кресливи актьори на политическата сцена в Европейския югоизток. „На партийно равнище политическата система в Русия няма как да намери съмишленици в лицето на партиите от консервативната, либералната или социалистическата фракция в Европейския парламент. Доминиращият в Кремъл краен национализъм и популизъм открива своите партньори единствено в лицето на също толкова крайни радикални формирования в Европа, които са естествени носители на замисъла в цялата игра – посяването и разпространяването на съмнения за смисъла, ползите и перспективите на европейското и атлантическото обединение. В българското публично пространство се губи адски много време да се разобличават и неутрализират подобни идеи. А това води до размиване на фокуса върху основните проблеми на страната, което всъщност е и целта на занятието“, посочва Василев.

Според него, неслучайно всички попаднали под подозрения за финансиране от Москва крайно десни и леви политически формати в Европа изповядват антиевропейски идеи и пледират за излизане от “разпадащите” се евро-атлантически структури. „Ленин наричаше подобни помощници „полезните идиоти“. Всъщност съвременното русофилство има съпричастност с една друга идея на управляващите в Кремъл – стратегията на „хибридната война“, която се води с пълна сила за сърцата и умовете на европейците. Понастоящем русофилството се превърна в хранителна среда за всевъзможни конспирации и съмнения по отношение на смисъла и целите на европейското единение. Крайната му цел е да блокира националните консенсуси в Обединена Европа по въпроса за общото демократично бъдеще на континента. Водената от Кремъл хибридна война несъмнено преследва целта да превърне слаби звена като България в провалени, несъстояли се членки на Обединена Европа“, убеден е Илиан Василев.

Цената на русофилството

Енергийните картели в България, в които водещо място имат инвестициите от Русия, са източникът за изхранване на проруските партии и движения в страната. Илиян Василев твърди, че не Москва, а свързаният с руски капитали бизнес в България е финансовото рамо на проруската политическа активност. И дава актуален пример с успешния опит на бензиностанция във Варна, която макар и да е намалила цените на продаваните горивата с една четвърт, е успяла да излезе на добра печалба. „Ако се пресметнат оборотите в търговията с горива, в която основни доставчици са „Лукойл“ и „Газпром“, излиза, че свърхпечалбата в този бизнес е на стойност поне 700 - 800 млн. лева годишно. В една развита и конкурентна бизнес-среда тези пари щяха да останат в джобовете на българските потребители“, изтъква Василев.

Василис Пецинис посочва, че в Гърция не са открити сериозни доказателства за директно финансиране от Кремъл на проводниците на руското влияние в страната. „Ако се изключат твърденията за „спонсориране“ на сегашния гръцки външен министър Никос Коцияс, както и за възможно финансиране на фашистката „Златна зора“ през 2009 - 2012 г. от руски бизнесмени с гръцки произход, на практика няма друга информация по темата“, свидетелства д-р Пецинис. „За разлика от България, в днешна Гърция едва ли дори е възможно пряко или непряко финансиране на носителите на проруски сантименти в политиката посредством установил се в страната бизнес с преобладаващо участие на руски капитали. Гръцкият бизнес има балансирани контакти с партньори от цял свят и подобно вмешателство би изхвърлило начаса провинилите се и от бизнеса, и от политиката“, обобщава Илиян Василев.