България като порта към свободата

"Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ е случайна" - би трябвало да пише на корицата на тази книга. Там впрочем е поместена снимката на автентични печати от 1974 година. "Калотина" пише на тях. "Лично аз издълбах буквите на кирилица", признава днес германският дипломат барон Рюдигер фон Фрич. Оказва се, че автентичните гранични печати за транзитно преминаване през България са фалшифицирани. Всичко друго в тази книга обаче е истина, защото Рюдигер фон Фрич разказва част от своя живот, историята на едно организирано от него бягство към свободата:

Старателно подготвено бягство

"Бяхме млади - 19-20 годишни. Един ден братовчед ми от ГДР, който беше на моите години, установи контакт с мен в Западна Германия, разбира се тайно и чрез трети човек. Молбата му беше да го измъкнем от ГДР заедно с други двама негови приятели. Решихме, че ще му помогнем да избяга, разчитайки на собствените си сили, без да търсим професионална помощ и с възможно най-малко риск", разказва 55-годишният германски дипломат.

През лятото на 1974 година той и брат му фалшифицират три западногермански паспорта, слагайки в тях снимките на чакащите ги в Созопол източногерманци. Те трябва да се представят като хипита, пътуващи от Федералната република през Югославия и България към Турция. През 70-те- и 80-те години не малко източногерманци се опитват да избягат през България на Запад. Този начин обаче се оказва не съвсем безопасен. И до днес не е ясно колко са онези от тях, убити по границата. Дали Рюдигер фон Фрич и неговият брат са били наясно с това?

"Не беше безопасно, но това, което ни помогна навремето, е, че не подозирахме колко голям е рискът, защото бяхме млади", казва днес германският дипломат. Старателно подготвеното бягство е пред провал, когато Рюдигер фон Фрич и брат му са на граничния пункт Калотина. Там те забелязват, че ударените в паспортите им печати за транзитно преминаване са с различен цвят от този, който те са използвали във фалшифицираните паспорти за братовчеда Том и неговите приятели. Кратката им среща на българското Черноморие служи само за едно: обещание, че вторият опит за бягство ще бъде вече сполучлив.

Следва връщане обратно в Западна Германия и ново фалшифициране на паспорти. Този път Рюдигер фон Фрич и брат му решават да вземат със себе си всички нужни инструменти и подръчни материали, за да "ударят" фалшивите печати в България, след като са видели цвета на истинските. Оказва се, че провалилият се първи опит все пак не е бил напразно, защото:

Семейството - по-силно от границите

"Голям късмет имахме, защото между първия и втория опит за бягство получихме много важна информация, за която преди това не знаехме, а именно: цветът на българските гранични печати съдържа флуминисцентно вещество, така че те светят, когато се поставят под ултравиолетова светлина. Това означава, че при първия опит щяха да ни хванат, дори и да бяхме направили печатите с верния цвят", разказва Рюдигер фон Фрич.

Дълго време всички участници в тази завършила с хепиенд история мълчат, за да не застрашат други източногерманци, решили да избягат през България на Запад. Едва след обединението на Германия Рюдигер фон Фрич разказва на децата си за случилото се. "Решението ми да помогна беше политически мотивирано, не можех да си представя, че младите хора в ГДР не са така свободни като мен", казва днес германският дипломат.

Не по-малко силен е и един друг аргумент, който го кара да помогне на братовчед си, въпреки риска: "Той беше част от семейството ми, а семейството е това, което успяхме да съхраним въпреки границата между двете Германии. И двамата бяхме възпитани с този принцип: хората в семейството се подкрепят едни други."

"Die Sache mit Tom", Wjs-Verlag, Berlin, ISBN 978-3-937989-55-6