Българската парламентарна ченгеджийница
1 юли 2009
„Нямам майка, нямам татко, имам Партия любима!” – това е рефренът на едно от десетките пошли детски стихчета, с които комунистическите идеолози рендосваха съзнанието на невръстните преди 20 години. Според свидетелства, изнесени в българската преса, знаков политически лидер, експониран отново от Комисията по досиетата, саморъчно написал навремето, че „няма привързаност към семейството и родителите си” и че „неговата майка и баща е Държавна сигурност”.
Апетитите на доносниците се менят
Днес обаче идеологическият фанатизъм се измества от нещо друго, не по-малко привлекателно. Анализите сочат, че от експонираните 139 агенти на комунистическите тайни служби, които фигурират в кандидатските листи за 41-то НС, поне 62-ма имат реален шанс да се домогнат до депутатски мандат.
Ако това се случи, тяхната бройка ще се изравни с рекордните 62-ма депутати-ченгета във ВНС през 1990 година, превърнало се в нарицателно по отношение на напъните на комунистическата агентура да възвърне отново политически си позиции след промените. След това тактиката започва да следва моментната политическа конюнктура. Докато в 36-то НС хората от бившите служби са се разпределили почти равномерно между левицата, десницата и ДПС, горе-долу по десетина човека, в 37-ия и 38-ия парламент те се лашкат последователно към БСП при виденовия грабеж, и към СДС през времето на глада и хиперинфлацията.
След 2001 година апетитите на доносниците се насочват основно към бизнеса, като в 39-ия парламент те са едва 14, а в отминалото в историята само преди дни 40-то НС са 19 човека, концентрирани основно в националистическите формации, левицата и, по традиция, в ДПС.
Ченгетата продължават пътуването си към властта
В навечерието на гласуването за 41-ия парламент устремилите се към законодателната власт ченгета са се групирали основно, забележете, във: формацията на „обръчите от фирми”, чийто лидер публично вече декларира, че „разпределя порциите на финансирането в държавата” и че „властта е в неговите ръце”; в „партията-столетница”, която въпреки позорното си европейско реноме продължава да емитира обещания за участие в преразпределението на големите пари в най-бедната европейска държава; в странните партийни креатури на самопровъзгласили се поборници за ред, законност и справедливост и купувачи на корпоративни гласове, които вкупом обещават „щедро на едро” бизнес проекти и борба срещу корупцията; и, естествено, при националистическите кресльовци, където грабежът ще се извършва под знака на агресивния „патриотизъм”.
Както личи, някогашните ченгета продължават напористо 20-годишното си пътуване към върховете на държавата по същия начин, по който са го правили винаги – нагло, безскрупулно и целенасочено. Техните „родители” днес обаче са не само вездесъщите тайни служби, а големите пари и властта. Безконтролната политическа и икономическа власт, която всячески се стремят да си запазят.