В тях са и хлябът и ножът
26 юни 2009Откровенията на лидера на ДПС Ахмед Доган не са от вчера. Феодалните му представи за разпределението на властта за съжаление функционират ефективно в България. Това символизира безсилието на едно общество да се справи с миналото си. Неформалните мрежи от връзки на бившата ДС и новите обръчи от фирми си остават реална сила в една страна, която отказва да изчисти миналото си от агенти, доносници и сътрудници. Колко беше прав премиерът Станишев като заяви, че в България никой не се интересува от досиетата, и че това е занимание за историци...
Отърване няма
И наистина, как да се интересува човек, след като оповестяването на някакви имена не води до нищо, след като всички пак си остават по местата, а някои дори съдят Комисията по досиетата, защото увреждала имиджа им на патриоти и защитници на българската национална сигурност. Българското общество се оказа неспособно да се самоочисти от тези хора, да неутрализира ненадминатата им способност да са начело на всички времена и режими.
Такива хора познаваме всички: още от началото на прехода, а и от преди това, те неизменно са най-отпред и раздават акъл, нравоучения, издават присъди, обясняват живота и морала като такъв... Те са в медиите, в политиката и във всичко останало - вечните пионери на една несменяема власт. Те не само не се срамуват за ролята си в услуга на Държавна сигурност, а напротив - гордеят се с нея и открито го показват, защото знаят, че няма какво да им се случи. Овчедушието на масата е техен съюзник, политическите партии са превзети от бивши партийни секретари и агитпропагандатори, които говорят със същия плам за демокрацията, както едно време за постиженията по млеконадоя.
Отърване от подобни хора няма. Изминалите 20 години показаха, че нищо не става без лустрация. Нужно е да се знае кой какъв е, кой говори пред обществото и чии позиции изразява. Нужно е да се започне най-сетне начисто. Всичко друго е в услуга на онези - вечно недосегаемите, които множат феодалните си владения. Затова е нужно и важно да се интересуваме от досиетата. Да търсим истината за миналото, за да не го повтаряме като лош римейк.
Архивите знаят много, но са обречени да мълчат
Ако досиетата не бяха толкова важни, нямаше да има такава съпротива срещу огласяването им. Затова не слушайте онези, които внушават, че нищо истинско не е останало из архивите, че всичко и без друго е манипулирано и унищожено. Тази полуистина е удобно извинение за гузни съвести. Не се ли извади всичко на показ, няма да има никаква промяна, независимо от смяната на правителства и парламентарни мнозинства. И хлябът и ножът ще си останат в едни и същи ръце.
На изборите на 5 юли няма да гласувам, защото не бива хора, които постоянно живеят в чужбина, да определят съдбата на една страна, която посещават от време на време. Ако трябваше да гласувам обаче, бих гласувала за партия, която обещава лустрация. Ако ли няма такава - бих я създала!