Българският манталитет - възпален от скандала

Дали несекващото „производство” на скандали в България е резултат от лошото функциониране на държавните институции или е умело дирижиран от тайните служби процес? С този въпрос Георги Папакочев се обърна към известния български политолог Огнян Минчев, директор на Института за международни и регионални проучвания:

"Управлява ни най-лошият тип олигархия"

„Това е преди всичко манталитет. Когато говорим, че ни управлява олигархия, трябва да имаме предвид, че олигархиите биват различен вид. Нас, за съжаление, ни управлява най-лошият тип олигархия, това е милиционерската, полицейска олигархия, която прехвърля основните методи на мислене и на работа в полицейските служби в управлението на държавата като цяло.

Така достигаме до ситуация, в която когато става дума за борба срещу корупцията, министрите трябва да бъдат „слушани”, вместо този процес да бъде крайна мярка, предшествана от цяла поредица административни и политически реформи, които трябва да направят средата за управление прозрачна. Това е преди всичко въпрос на манталитет, както е такъв въпрос и опозиционната част от олигархичната инфраструктура, която произвежда скандали с подслушване с цел ерозия на правителството и мнозинството и заменянето му с нова власт”, казва Огнян Минчев.

До какво би могло да доведе наслагването на фактори, като продължаващ кризисен икономически застой, сриване на доверието в политическите партии, външнополитическо недоверие и провали през настъпилата година на двойни избори през тази есен? Отговорът на Огнян Минчев:

„Кризите не могат да бъдат избегнати при положение, че това, което заслужено или не се нарича „политически елит”, не спазва елементарните правила за управлението на една държава. Този тип скандали, които всекидневно се продуцират в България, могат технологично да бъдат създавани навсякъде по света. Смятате ли, че в Париж или Вашингтон не могат да си служат с подобни скандали? Фактът, че не го правят, отразява обстоятелството, че има обикновени неписани правила на държавно управление, с които политическата конкуренция се съобразява с цел да защити интересите на държавата. Тези правила са несъществуващи в България, поради което националният и общественият интерес винаги страдат тогава, когато котерийните интереси се боричкат и ритат под масата” - е категоричен българският политолог.

Медиите - под контрола на корпоративни интереси

Може ли, според него, да се направи връзка между най-новите промени в собствеността на ключови печатни и електронни медии със стремежа към тяхното овладяване и използване в предизборния период? Нека да не се лъжем, ДПС отново ще избира българския президент в случай на балотаж.

„Това е така и причината далеч не е само в медийния контрол на среди, свързани с ДПС, който се разширява, казва Огнян Минчев и продължава: Причината е в това, че ако има сектор в обществения живот, който беше най-лошо ударен през последното десетилетие, това са медиите. На практика в България не съществуват функционални гаранции за свободата на словото поради простата причина, че медиите в своята цялост, печатните все още по-малко от електронните, са под контрола на корпоративни интереси, които са пряко свързани с олигархичната инфраструктура, контролираща и обществото, и икономиката, и политиката. От тази гледна точка непрекъснатото влошаване на ситуацията със свободата на словото, впрочем отразено и в докладите на международни и авторитетни организации като Фрийдъм Хаус, продължава и тази ерозия е част от ерозията на демократичната политическа система в страната”, изтъква Огнян Минчев.

Странно защо аферата с агентите-дипломати засегна само хора на ДС и военното разузнаване във Външното министерство, а не и хората на КГБ в същото ведомство и в българските мисии в чужбина. А те не са никак малко…

Невидимите връзки на пошлите зависимости

„Ще допълня тази констатация с това, че аферата засегна само тези дипломати, които са, така да се каже, свалени от отчет, казва политологът и допълва: Онези, които продължават да сътрудничат на специалните служби, не са споменати в този списък, т.е. ние имаме все още доста голям „пул” от дипломати, които са служили в специалните служби преди 1989 година и чиито имена не са разкрити.

Казвам това, защото смятам, че всяка една идентификация на сътрудничество със специалните служби, публична идентификация, няма за цел да унизи или унищожи една конкретна личност, независимо от нейните позиции, а цели да прекрати невидимите връзки на зависимост, чрез които посткомунистическата олигархия управлява обществото и страната 20 години след като комунистическият режим беше свален от власт.

От тази гледна точка дипломатическият корпус не прави изключение спрямо всички останали обществени групи, където сътрудничеството с бившите специални служби беше разкрито много селективно и в относително много малка степен”, казва в заключение политологът Огнян Минчев, директор на Института за международни и регионални проучвания.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев