В Германия опразват жилища заради бежанците

Преди няколко дни Бернд Нийсен разказал своята история на едно германско булевардно издание. Оттогава насам той просто не може да се отърве от журналисти, които искат да научат повече за неговата битка с общината. В нея всичко се върти около 80-те квадратни метра, обитавани от Бернд Нийсен и съпругата му.

През август 2014 година семейство Нийсен получава писмо, което съдържа уведомление за прекратяване на договора за отдаденото им под наем жилище. Апартаментът, който се намира в селце с 300 жители, е собственост на град Мехерних. И тъй като общината предвиждала да настани в това жилище бежанци, Бернд Нийсен и съпругата му трябвало да се изнесат от общинското жилище до края на май тази година. "Общината разполага с ограничена жилищна площ и затова е принудена да прекрати договора Ви. В случая общината се възползва от правото си да опразва общински жилища, когато е налице необходимост имотът да се ползва от собственика", пише в писмото, изпратено на германското семейство преди повече от година.

"Ще се борим до кръв!"

"Жилището на раздора" се намира на първия етаж в сградата на старото училище в Калмут - малко населено място, където всеки познава всекиго. 60-годишният Бернд Нийсен е роден и израснал в Калмут. Той и жена му са ремонтирали жилището със собствени средства, купили са и чисто нова кухня. "Няма да се изнесем", казват те. "Ще се борим до кръв!"

С техния случай сега се занимава съдът. След второто заседание семейството получило следното предложение: 8 000 евро и правото да останат в жилището до края на годината. "И какво ме грее това?", пита Бернд Нийсен провокативно. И добавя: "Не, няма да се съглася".

Мнозина ще си кажат: лесен случай, при който веднага става ясно кои са добрите и кои - лошите. Но нещата далеч не са толкова елементарни. До настъпването на зимата германските общини трябва да намерят жилища за хиляди нови бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан, Еритрея. Навън става все по-студено и тези хора в никакъв случай не могат да останат в издигнатите набързо палаткови лагери. Само че градовете не разполагат с достатъчно жилищна площ - както показва примерът с община Мехерних.

Там живеят 27 000 души, разпръснати из 44 населени места. В момента в общината има 380 бежанци, но до края на годината се очаква броят им да надхвърли 500, казва Томас Хамбах, зам.-кмет на Мехерних. "Разполагаме с твърде малко площ, която трябва да използваме за изпълнение на нашите задължения", допълва той и признава, че не е никак лесно да вземеш такова решение - да прекратиш договора на местни наематели, за да дадеш жилището на бежанци. Същото казват и други кметове, прибегнали до подобно решение на проблема.

"Трябва да уточним обаче, че става дума за единични случаи", подчертава Герд Ландсберг, директор на Съюза на германските градове и общини. Но макар да се броят на пръсти, тези случаи наливат вода в мелницата на онези, които и без друго са враждебно настроени към бежанците.

От юридическа гледна точка случаи като този на семейство Нийсен са много сложни, тъй като общините се позовават на правото си да опразват общински жилища, когато е налице необходимост имотът да се ползва от собственика. Адвокатът Томас Хензел, който е специалист в тази сфера, обяснява: "Общините се позовават на необходимостта от лична употреба на жилищата. Но тази мярка може да се прилага само в краен случай. По принцип частният наемодател може да прекрати договора на наемателите, ако възнамерява да даде жилището си на роднини или пък самият той иска да се нанесе в него. В случая на семейство Нийсен обаче община Мехерних няма как да се нанесе в апартамента, защото не е физическо лице."

"За каква интеграция говорят?!"

В същото време общините са задължени да подсигурят настаняването на бежанците. "Поради тази причина семейство Нийсен може и да загуби битката. Правомощията на държавата се разпростират надалеч", посочва адвокатът.

Ако общината успее да се споразумее с Бернд Нийсен и съпругата му, в тяхното жилище ще се нанесат 10 бежанци. Общината е избрала точно този апартамент заради близостта му до местната детска градина. "По този начин искаме да гарантираме бързата интеграция на новодошлите", казват от общината.

"Тези от общината не са наред. За каква интеграция говорят? Та тук има само гори и обори", казва Бернд Нийсен. Той няма нищо против бежанците. Точно обратното дори: "Надявам се, че един ден някои от бежанците ще започнат работа в строителната фирма на сина ми", казва 60-годишният германец.

Бернд Нийсен не мрази пришълците. Той просто не иска да го гонят от жилището му.