Германия срещу Аржентина: кръв, пот и сълзи
2 юли 2010След изиграни общо 18 срещи между двата отбора, Аржентина има 8 победи и 5 равни мача, но Германия е постигнала повече успехи в сериозни първенства. Победите на аржентинците над Германия са в повечето случаи в приятелски мачове. На големи турнири аржентинците са побеждавали Германия само веднъж - на финала на Световното първенство през 1986 година. От други големи турнири аржентинците имат 2 равенства и 3 загуби от германския отбор.
Берлин, 30 юни 2006
Преди четири години се кръстосаха пътищата на двата отбора по време на четвърт-финала на Европейското първенство. Двата отбора показаха игра, която въодушевява. Аржентина поведе в резултата, Германия постигна изравняване едва 10 минути преди финалния съдийски сигнал. Следват продължения и дузпи. При изпълнението на дузпи герой на мача става вратарят Йенс Леман. Мачът приключи с общо сбиване, причина за което стана Тим Боровски, който показа с показалец на аржентинците, че трябва да си мълчат. Гаучосите се почувстваха обидени и след изпълнението на дузпите атакуваха Пер Мертезакер, когото помислиха за Тим Боровски. Ден след мача ФИФА намери изкупителната жертва - Торстен Фрингс. От видеоматериал се виждаше ясно как той удря ляво кроше на аржентински футболист.
Рим, 8 юли 1990
Финалният мач в Рим беше нещо като де жа вю - там се повтори финалът от Световното първенство в Мексико през 1986 година. С малкагта разлика, че щастието този път не се усмихна на аржентинците. Германците отбелязаха дузпа в 85-та минута - дузпа, която им донесе и световната титла. Тогавашните национали Паул Брайтнер и Пиер Литбарски си спомнят как Лотар Матеус казал на Анди Бреме "Вземи топката и бий, аз нямам добро предчувствие". Андреас Бреме се нагърбва с тежката задача и забожда топката в десния ъгъл на вратаря Гойкоачеа.
Останали са много силни спомени от този финал. Неутешимо плачещият Диего Армандо Марадона, когото треньорът Карлос Салвадор Билардо насила бута към подиума за награждаване. И един Бекенбауер, който се разхожда по терена, вглъбен в себе си. Току що той беше постигнал това, което само един човек е постигал преди него - да бъде световен шампион и като играч, и като треньор. Другият е бразилецът Марио Загало.
Мексико, 29 юни 1986
Финалът на Световното първенство в Мексико през 1986 година даде отговор на въпроса как футболните мачове могат да се превърнат в класика. На този финал са срещнаха два различни стила на игра или - образно казано - два скоростни влака. Само че единият от тях се предвождаше от най-добрия футболист за своето време - Диего Армандо Марадона. Още в 21-та минута Аржентина вече води с 1:0, а в 55-та минута удвоява преднината си. По всичко изглежда, че мачът е решен, когато германският отбор отново доказва високия си дух. След ъглов удар Карл-Хайнц Румениге намалява резултата в 73-та минута. А в 81-та минута Руди Фьолер постига равенството.
Нервите са изопнати като във великолепен криминален сюжет. Единственият, който запазва самообладание, е Диего Марадона. Спокоен и съсредоточен, той се осланя на своите възможности. Марадона знае, че може да обърне мача, което и прави малко преди финалния съдийски сигнал. Гениален пас към Буручага и резултатът е вече 3:2 за Аржентина. Гаучосите са световни шампиони, Марадона прегръща купата, вдига я нависоко и потвърждава две неща: първо, че наистина е най-добрият футболист на света, и второ - раждането на една класика. Двубоят Германия-Аржентина.
Бирмингам, 16 юли 1966
Двата отбора се срещат в предварителнита групи. Мачът завръшва без голове, но става повод за функционерите от ФИФА четири години по-късно да въведат жълтия и червения картон.
Малмьо, 8 юни 1958
Първата среща между световния шампион Германия и Аржентина е в предварителната група на Световното първенство в Швеция. Мачът обаче не е за истинските почитатели на футбола. Футболният спектакъл страда от двата различни стила на игра. В крайна сметка срещата завършва с резултат 3:1 в полза на Германия и става символ на мач, в който един и същ вид спорт се практикува по коренно различен начин.