''Голямата опасност'' майчин език

Коментар на Ясен Бояджиев:

Както винаги камбаната би най-патриотичната партия. Тя се почувства провокирана от предизборно изказване на кандидат-депутат, че е хубаво децата от малцинствата "заедно с учебника по български да носят и учебник по майчин език", и обеща отпор в защита на официалния език. Така тази партия даде отпор и на обвиненията, че подкрепя новото правителство, в което същият кандидат-депутат е министър.

"Турците ще ни превземат"

Както можеше да се очаква, множащите се конкуренти на тази партия в полето на национализма подеха тревогата на още по-висок глас, като предупредиха, че след учебниците по майчин език следват: признаване на турския като втори официален език, строителство на ислямски център и втора джамия в София и прекръстване на училища на имената на мюсюлмански дейци.

Оттам вълната неудържимо заля интернет, където най-образованата част от прочутия с толерантността си български народ формулира опасността още по-ясно: „искат да задължат и българчетата в смесените райони да учат турски”, „турският език става задължителен за всички”, „лека-полека се превръщаме в провинция на Турция”, „турците ще ни превземат”.

Разни абсурди

Тревогата, разбира се, е фалшива. Първо, изучаването на майчин език е право, закрепено в българската конституция и в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по която България е страна. То е европейски стандарт и европейска практика.

Второ, отказът на това право, освен че е законово съмнителен, е нелогичен и непрактичен. Абсурдно е да отхвърляш правото на някой да прави това, което на самия тебе никой не ти забранява. Нелогично е да отказваш на едно турско или ромско дете в България онова, което смяташ, че е редно да правят живеещите по света българчета.

Знанието на повече езици е богатство, а не заплаха. Да говориш и разбираш езика на съседите си е полезно. А да владееш добре езика, на който се говори вкъщи, е основа за всякаква грамотност и интелигентност. Освен това е много по-добре да учиш този език в българското училище, по утвърдени от българската  държава програма и учебници, отколкото по внесени отвън. (Както, впрочем, по същата причина е добре българската телевизия да има не само 10-минутни новини, а примерно цял канал на турски език.)

И трето, което е и най-важното - както в много други подобни случаи, цялата шумотевица се дължи на едно голямо недоразумение. Защото никой не е предлагал нищо по-различно от това, което така или иначе отдавна съществува. Поне от десет години насам майчиният език присъства в официалните учебни програми като един от избираемите предмети. Никой никого не насилва, не принуждава и не задължава да го учи. Всичко е въпрос на свободен избор. На всичко отгоре официалните данни сочат, че правещите този избор стават все по-малко.

Истинските проблеми

Независимо кой какви цели преследва с истерията около майчиния език, тя определено отклонява вниманието от неща, които би трябвало да тревожат обществото много повече - например истинските проблеми в образованието, срещу които никой не протестира. Те лъснаха отново миналата седмица. Както показаха резултатите от т.нар. външно оценяване, 26% от четвъртокласниците не владеят общообразователния минимум. Което на практика означава, че огромна част от учениците ще влязат в пети клас неграмотни. Ако въобще влязат. Освен това стана ясно, че знанията на голяма част от останалите ученици са неустойчиви или с фрапиращи пропуски. Те силно се затрудняват, ако трябва да аргументират личен избор или да докажат собствено мнение, затрудняват се и при решаването на задачи, които изискват логическо мислене.

Корените на всички злини

От тази мултиплицираща се през годините неграмотност произтичат много от злините в обществото. Именно в нея, а не толкова в икономическата криза са корените на днешната и на бъдещата безработица, бедност и мизерия. Доказват го по неоспорим начин обективните данни. През миналата година над 80% от висшистите имат работа. При хората с основно образование делът на заетите е едва 27%, а при завършилите начално или никакво образование - само 15%.

Именно в тази трагична картина на българското образование са корените и на социалния, интелектуалния и ценностен разпад, превръщащ все по-голяма част от обществото в обзета от примитивни предразсъдъци маса, която може изключително лесно да бъде манипулирана - както в случая с майчиния език.

ТОВА е истинската опасност за националната сигурност - защото бъдещето на едно такова общество е твърде проблематично. При тази ситуация въобще няма нужда някой „да ни превзема” отвън...

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел