Градът, който живее от бежанците

Томас Пурнарас е пенсионер от Поликастро в Северна Гърция, недалеч от границата с Македония. Той се тревожи за бежанците в съседния град Идомени. Но не от това, че през последните месеци те пристигаха на тълпи, а защото скоро няма да ги има. Във вторник гръцките власти започнаха опразването на временния бежански лагер в Идомени. Междувременно хилядите негови обитатели бяха прехвърляни към държавни приемни лагери в района на Солун. Така най-после може да бъде закрит препълненият бежански лагер в Идомени, който след всеки излял се дъжд потъваше във вода и кал.

За Томас Пурнарас това не е само добра новина. "Разбирам, че хората имат нужда от по-добри условия за живот. Но се страхувам, че икономиката в целия регион ще бъде съсипана, когато бежанците и сътрудниците на неправителствените организации се изнесат", казва пенсионерът.

Поликастро е типичен гарнизонен град в Северна Гърция. Не е особено красив, но е някак си симпатичен, жизнен и приятен. В добрите времена тук са били разположени над 3 000 войници. След поредица съкращения, днес в околността са останали едва 800 души. До 2015 година единствените гости в Поликастро бяха само преминаващите шофьори на тирове. През 2015 година, в хода на бежанската криза, в града се настаниха неправителствени организации от цял свят. "Оттогава насам в града не остана незаето жилище - даже много мазета са пуснати под наем. Неправителствените организации се превърнаха в стълб за местната икономика, какъвто навремето бяха военните", казва гръцкият пенсионер, който от 46 години живее в Поликастро.

Дават, но и получават

Томас Пурнарас държи да подчертае, че, въпреки немотията, местните жители винаги са помагали на бежанците. Много често доброволци от региона снабдяват с хранителни продукти новодошлите. Пощальонът Панайотис Деподис казва: "Местните жители помагат, но същевременно и на тях им се помага." Преди всичко неправителствените организации допринесоха за намаляване на безработицата в региона. Деподис не вярва, че всички бежанци ще се изнесат от Идомени през идните седмици. "Страната няма достатъчно капацитет да приеме толкова хора, а политиците и неправителствените организации бързо трябва да разработят концепции за училищното образование и за интеграцията на децата на бежанците и мигрантите. Най-късно след лятната ваканция те трябва да се справят с това предизвикателство", казва 50-годишният мъж.

Атина обаче изглеждаше твърдо решена да опразни лагера в Идомени. 2 000 бежанци го напуснаха още в първия ден от операцията по закриването му, а представители на медиите не бяха допускани да отразяват операцията - журналистите бяха държани на охранявано кръстовище на пет километра от лагера. Достъп до него бее осигурен само за репортерите на държавната информационна агенция ANA и екипите на държавната телевизия ERT.

По обратния път към Поликастро се вижда, че вече няма бежанци, които да пътуват към Идомени. Полицията е разположила постове на всеки стотина метра и проверява подозрителните автомобили.

Таксиметровите шофьори- каналджии?

Към подозрителните автомобили спадат и такситата, които превозват хора към границата. Рискован, но доходен бизнес?

"Никога не бих направил такова нещо. Полицията не се шегува и се отнася към такива таксиметрови шофьори като към каналджии", казва таксиджията Лазарос. Той признава, че миналата седмица бил на път към Гевгели, оттатък границата, но двамата му гръцки пътници не били бежанци. Искали да участват в турнир по покер в Македония. Това също е част от ежедневието по гръцко-македонската граница.