Идомени: Едно окаяно място без изход
29 февруари 2016Джавад е ядосан и изтощен, но не се предава. Мобилизирал е всички сили, за да постигне мечтата си за достоен живот в Германия. Младият мъж е платил 4 000 долара на трафиканти, за да го преведат от Афганистан до Гърция. За малката отсечка от 100 километра между Солун и граничния пункт Идомени му поискали още цели 500 долара. А сега е принуден да стои бездейно край границата с Македония.
През изминалите дни стотици негови сънародници бяха върнати с автобуси обратно до Атина. Вероятно скоро ще дойде и неговият ред. Откакто Сърбия затвори границата си за бежанци от Афганистан, Македония също спря да пропуска афганистанци.
4 000 долара за един нов живот
"Изведнъж никой вече не се интересува от съдбата на афганистанците. Никой не го е грижа за нашите деца, когато се разболеят. Не е честно! Ние също сме хора, в нашата страна също има война. Щях ли просто ей така да хвърля 4 000 долара на вятъра, ако животът ми не беше в опасност?", пита Джавад.
Говорителката на Върховния комисариат за бежанците в Гърция Стела Нану също не проумява защо афганистанците не биват пропускани през границите. "Изглежда че страните-членки на ЕС допускат само онези бежанци, за които е почти сигурно, че имат право на убежище – т.е. за хора от Сирия, Еритрея или Ирак. Но близо 70% от афганистанските бежанци също получават право на убежище!”, казва тя.
Много хора от палатковия лагер в Идомени ходят при Стела Нану за съвет. Един палестинец от Сирия я пита дали има право да си избере страната, в която да отиде. Говорителката на Върховния комисариат му отговаря, че това не е възможно, но пояснява, че се взимат предвид някои неща – например, когато един бежанец владее езика на страната, в която иска да отиде, или пък има роднини там.
Едно безутешно място
В Идомени вали. Из бежанския лагер се носи странна миризма на изгорели дърва и урина.Сътрудници на хуманитарните организации разпределят палатки и хранителни продукти, чистят санитарните помещения, съветват новодошлите. Лагерът всъщност беше замислен като временен подслон, но бедата промени всичко: до големите палатки на ООН, които побират до 2 000 души, постоянно изникват нови и нови по-малки палатки. След залез слънце температурите падат под нулата, духа леден, северен вятър.
Сафуат Естиф от Алепо въпреки това се опитва да запази бодър дух. "Тук най-сетне съм на сигурно място. Спасих се от войната в Сирия, затова не се оплаквам", казва той. 26-годишният сириец е платил 700 долара за прехода от Турция до Гърция. Извървял е пеша последните 25 километра до Идомени. Сафуат не може да разбере защо го принуждават да чака в гръцкия бежански лагер.
Той явно не знае, че откакто Австрия въведе дневен лимит за бежанци, а граничещите с нея страни от Югоизточна Европа също въведоха ограничения, в Идомени се събират все повече бежанци, които не могат да заминат за никъде. Дори и сирийците са пропускани към Македония само на малки групи – но само ако и съседна Сърбия отвори границата си. По балканския маршрут - от Турция през Гърция и Унгария към Северна Европа се стигна до ефекта на доминото.
Надежди
Сафуат казва, че може да чака, но се страхува, че и северната гръцка граница може да бъде затворена. "Преди няколко дни изведнъж казаха, че афганистанците вече не могат да продължават към Европа. Дали някой ден властите няма да започнат да спират и сирийците?", пита се мъжът от Алепо.
Афганистанецът Джавад също не губи надежда. Германия е "хубава" страна, в която няма война, казва той. Затова иска да замине за там. А какво ще прави в Германия? "Ще живея в мир, ще следвам и ще играя футбол с приятели", казва той.