Дали България не греши?

След миналогодишните протести в Североизточна България срещу проучванията и добива на шистов газ, сега същите демонстранти отново се озоваха на улицата - този път те скандират срещу високите сметки за ток и срещу енергоразпределителните дружества. Да припомним: през януари 2012-та под натиска на БСП, Атака и РЗС парламентарното мнозинство на ГЕРБ наложи безсрочен мораториум - но не върху извличането на шистов газ като цяло, а само върху проучванията, които, както знаем, имат за цел да се научи дали в района действително съществуват газови залежи. Така на практика управляващите не ни позволиха да узнаем дали в бъдеще, когато технологиите за добив на шистов газ ще са вече напълно безопасни, ще можем да облекчим битието си чрез експлоатация на собствените находища. В кулминацията на сегашните улични протести малка група експерти от гражданското „Движение за енергийна независимост” се опитаха да връчат на депутатите обръщение с настояване за отмяна на мораториума - с аргумента, че наличието на шистов газ би довело до намаляване на цените на енергията. След разпускането на парламента обаче инициативата увисна във въздуха.

Вятърът на промяната

По същото това време германският Федерален институт за геоложки науки излезе с прогноза, че чрез фракинг в северните равнини на Германия могат да бъдат добити огромни количества шистов газ, което би направило страната още по-независима в енергийно отношение. Съобщено бе също така, че Украйна, Великобритания и Полша са започнали да проучват възможностите за добив на шистов газ, а правителството на румънския премиер Виктор Понта прие за свой приоритет откриването на шисти, необходими за експлоатацията на шистов газ.

В края на февруари Япония, която преди две години бе поразена от цунами и ядрена авария, прикани настойчиво американския президент Обама да съдейства за ускорени доставки на американски шистов газ, чиято стойност е вече пет пъти по-ниска от цената на внасяния досега от японците втечнен природен газ. А „Файненшъл таймс” отбеляза, че след като в цял свят се ориентират към шистовия газ, европейците няма как да игнорират последиците от този добив - още повече, че той ще промени геостратегическата позиция на континента.

Всъщност, нека помислим. След като САЩ и Китай задоволят изцяло нуждите си от шистов газ, те ще започнат да го изнасят. Това ще намали цената на синьото гориво в глобален мащаб, което пък ще стимулира развитието на световната икономика. Разхлабването на енергийната зависимост от Близкия Изток ще реши вероятно и проблеми като сегашното противопоставяне с Иран. От друга страна Русия, която през последните десетилетия се стреми да монополизира производството и дистрибуцията на природен газ, ще се окаже сериозно засегната. И когато приходите от нейните монополни цени паднат, това ще се отрази не само на жизнения стандарт на местната олигархия, но и на военните концепции на страната. А подобно развитие удивително би напомнило за ситуацията, довела до рухването на съветската империя в началото на 90-те години на миналия век.

Широко затворени очи

В началото на миналата година, по повод мораториума върху шистовия газ, енергийният експерт и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев заяви в интервю, че България влиза в енергийна криза с „широко затворени очи и вързани ръце”. Днес кризата вече е факт и последното, за което ще мисли служебният кабинет, са перспективите на шистовия газ в България. В същото време българите ще продължат да получават непосилни сметки за ток и парно, а гневът им ще продължи да бъде умело насочван от някого не към действителните монополи, а към трите енергоразпределителни дружества, които само поддържат мрежата и събират сметките.

Този „някой” беше посочен в прав текст още миналата година, когато някогашният посланик в Москва Илиян Василев поясни пред медиите: „Не бива да забравяме, че да си запази пазарите е за Русия равнозначно на сигурност за властта в Кремъл”. И уцели в десятката. Но кой ли да го чуе?

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел