Да се отопляваш на инат

Цените на основните енергоносители в България напомнят на прогнозите за глобалните климатични промени - неясни, непредсказуеми и винаги застрашителни. Зад неуморната медийна шумотевица около безкрайните преговори и договорености с основния доставчик на газ и нефт за страната, Русия, както и покрай тягостните национални терзания да бъде построена или не АЕЦ „Белене”, прозира тъжният факт, че през предстоящата все още кризисна и, според очакванията, особено тежка зима, много българи ще се сблъскат за пореден път с огромни трудности по осигуряване на топлината за своите домове.

Парно да ти сложат, дано! И да си го плащаш!

Въпреки постигнатите договорености с Москва през юли, под които стоят подписите на българския и руския енергийни министри, а премиерът Бойко Борисов дори запази използваната за парафа писалка за историческата си колекция, държавният монополист „Булгаргаз” оспори договореностите, обяви, че прогнозите на правителството и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за намаление от 15 на сто на синьото гориво не са верни и декларира, че ще поиска поскъпването му с нови три на сто. Перспективата изпрати нови шок-вълни на потребителите, след като от 1 юли беше обявено рекордното поскъпване на газа с почти 25 на сто, на парното в столицата с 19 на сто и с повишаване цената на тока с около 2 на сто.

Известно е, че едно от най-големите проклятия за живеещите в столицата и големите градове българи е парното отопление, което мнозина наричат „изчадието на зрелия социализъм”. Освен напълно икономически неефективно и трупащо огромни загуби за креещата „Топлофикация”, централното отопление се е превърнало в непомерно скъпа и почти нетоплеща неизбежност за 40 на сто от населението. Сложното общо отчитане на консумацията и безкрайните доплащания към космически високите основни сметки принуждават все повече хора да свалят радиаторите си или просто да не плащат дължимото. С което спиралата на злото за оставащите ентусиасти продължава.

Останалите домакинства в България продължават да се греят на дърва, въглища и ток, тъй като бариерно скъпото директно отопление с природен газ засега се използва от под 1 процент от населението.

Българите - клошари по принуда

Фактът, че страната потребява два пъти по-малко електроенергия от средното ниво в ЕС, официално се обяснява със съзнателното студуване на хората и ограниченото ползване на електроуреди заради високите цени на тока, както и на предприеманите от някои домакинства отчаяни мерки за енергийна ефективност – смяна на дограмата и допълнителна изолация на жилищата. Онези, които се отопляват с дърва и въглища също са принудени да плащат поддържаните от т.нар. ”дървена мафия” високи цени за твърдото гориво.

Факт е, че през последните 20 години нито един български политик не можа да обясни защо електроенергията, отоплението, водата и редица други жизнено важни услуги са значително по-скъпи от тези в други, развити при това, европейски страни. Защо, например, нито веднъж при спад на цените на нефта и газта в международен план, цените на тези енергоносители в България не се намаляват? Как тези постоянно покачващи се цени се отразяват не само на пробития джоб на най-бедните европейци, българите, но и на националната промишленост, на дребния и среден бизнес, на услугите и търговията?

Вероятно някои ще продължават да търсят отговор на подобни въпроси с тракащи от студ зъби у дома в дългите зимни нощи. Въпреки, че други знаят този отговор, но нямат политическия кураж да го признаят.