ЕС се нуждае от повече човещина!

От 1945 г. насам в Европа не е имало толкова бежанци и кандидати за убежище колкото през тази година. Стотици хиляди са бежанците от кризисните региони на Сирия, Еритрея, Пакистан, Ирак и Афганистан. Хиляди загинаха при опит да преминат през Средиземно море или през европейските сухоземни граници. Онези, който нямат късмета да попаднат сред одобрените контингенти за бежанци - а тези хора са много - са принудени да искат убежище. Молбата обаче може да се подаде само на територията на Европейския съюз. От правна гледна точка излиза, че търсещият защита трябва най-напред да пристигне незаконно, за да може да ползва процедурата за търсене на убежище. Това е абсурд, с който хората се налага да се справят.

Незаконното пристигане обичайно е организирано от каналджийски мрежи и е престъпление, което носи милиарди евро печалби на онези, които изпращат лодките с бежанци от Либия през Средиземно море в северна посока. Положението е нетърпимо, при това не от вчера. Вътрешните министри от Европейския съюз отдавна са наясно, че бежанската политика и политиката по предоставяне на убежище трябва да бъдат променени. Средиземно море не бива да се превръща в гробище, предупреди и Папа Франциск в реч пред Европарламента. Той, естествено, има право, но какво да е решението?

За и против "крепостта" Европа

Бежанските организации настояват "крепостта" Европа да падне и достъпът да бъде напълно освободен. Това е разбираемо от човешка гледна точка, но е политически неприложимо. Готовността на населението в Европа да приема милиони хора и да полага постоянни усилия за тяхната интеграция просто не съществува. Оше сега в редица държави от Европейския съюз има съпротива срещу притока на бежанци, в някои страни ксенофобските групировки се радват на силна популярност. Позоваването на факта, че Европа приема съвсем малко бежанци в сравнение с държавите, които са в непосредствена близост до кризисните региони, тук изобщо не помага. Политическата воля за приемане на повече бежанци или дори за трайното поддържане на сегашното ниво просто не съществува.

Европейският съюз вече осъзнава необходимостта от повече легални пътища за пристигане в Европа, които ще неутрализират нелегалния бизнес на трафикантите и ще спестят на мого хора опасностите по време на бягството. Ако обаче има повече легални методи за пристигане в Европа, неминуемо ще трябва да се очаква, че още повече хора от Близкия Изток, Африка или Русия, Украйна и Сърбия ще се опитат да дойдат в Европейския съюз. Европейците обаче са постигнали консенсус по това, че общият брой на хората, които пристигат, без значение дали законно или незаконно, не бива да се повишава в сравнение със сегашния. Как тогава да се реши тази дилема? Въможно е вътрешните министри от ЕС да въведат квоти за пришълците от определени държави - както е в Съединените щати. А всички останали ще трябва да бъдат връщани обратно. Но дали това е по-справедливо?

Кой да има право да остане?

Само половината от всички кандидати за убежище, успяват да получат този статут. А квотите за различните държави са много различни. В момента почти всички сирийци се приемат без отказ, а почти всички сърби - се отхвърлят. Идеята да се проверяват шансовете за прием на бежанците още преди да поемат по нелегалния път към Европа, не е лишена от привлекателност. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер повдигна този въпрос отново. Но как биха могли да бъдат организирани предложените центрове в африканските транзитни страни, без да напомнят на лагери за интерниране, е трудно да се отговори.

Ако държавите от Европейския съюз можеха да проявяват по-голяма солидарност помежду си, те щяха да са в състояние да подобрят положението на бежанците дори и в условията на сега действащото право. Съгласно Дъблинската конвенция, грижата за съответните бежанци носят онези държава, на чиято територия те са пристигнали най-напред. Във всяка страна има съответни процедури по предоставяне на убежище. Към тези правила се придържат например Италия, Гърция и Унгария, някои други държави обаче - не. Европейските съдилища постоянно критикуват състоянието в бежанските центрове и пропуските в процедурите. През тази година, например, хиляди бежанци, пристигнали в Италия, не бяха регистрирани, а просто бяха пуснати през италианските граници, в очакване те да продължат на север, към други европейски страни. Петте държави, които днес приемат особено голям брой бежанци, в това число Германия, държат на справедливото разпределение на хората в 28-те членки на Общността. А тези, в които има малко бежанци, отхвърлят подобен подход. Има и немалко нерешени въпроси: по какви критерии да се подбират кандидатите за убежище в ЕС, дали е допустимо да бъдат препращани в други страни, против волята им?

Европейският съюз е длъжен да намери решение

С тези сложни проблеми Европейският съюз ще трябва да се занимае през следващата година. По външните граници на Европейския съюз продължават почти ежедневно да умират хора. А официалните статистики обхващат само онези, които са спасени, регистрирани и вкарани в процедура за убежище. Останалите, които пристигат незаконно и изчезват в неизвестна посока, са три до четири пъти повече от официалния брой на бежанците или кандидатите за убежище, предполага Европейският съвет за бежанците. Крайно време е, след 20 годишни безплодни усилия, ЕС най-сетне да успее да подобри бежанската си политика и да намери нужните решения. Тъй като е ясно, че заради рапалващите се кризи в Близкия изток, Африка, а вероятно и Източна Европа, натискът ще продължава да расте. За да запази човещината си, Европа трябва да се подготви!