Израелски приоритети
13 май 2012Преди изненадващото си влизане в правителствената коалиция, председателят на партията Кадима Шаул Мофаз не омаловажаваше опасността от Иран, но смяташе, че премиерът Нетаняху преувеличава действителната заплаха. Според бившия министър на отбраната и шеф на Генералния щаб на армията все още не е назрял моментът за военно решение на конфликта. Той смята въздушните удари срешу Иран за последна възможност за уреждането на спора.
Мофаз обаче вече е вицепремиер и принадлежи към онзи тесен кръг от политици в Израел, който трябва да реши дали да бъде използвана военна сила срещу Техеран. Освен това той е член и на Съвета за сигурност към израелския кабинет и се ползва с право на глас.
Ако Мофаз продължи да отстоява своята въздържаност по отношение на военен удар срещу Иран, това ще подсили лагера на противниците на Нетаняху. Израелските коментатори обаче напомнят, че в миналото Мофаз много често е променял становището си. Най-пресният пример за това е изненадващото му влизане в правителствената коалиция, което той доскоро категорично отхвърляше. Вестник "Маарив" цитира високопоставен политик с думите, че Мофаз "мисли като Нетаняху", когато става дума за Иран.
Шаул Мофаз е изненадваща подкрепа за Нетаняху в опитите му да спаси важен партньор - министъра на отбраната Ехуд Барак. На предстоящите избори, които Нетаняху искаше да изтегли още на 4 септември, Барак заедно с малката си Партия на независимостта вероятно нямаше да бъде преизбран. В такъв случай Нетаняху би бил изправен пред тежкото решение да продължи политическата си кариера без най-близкия си съюзник. След влизането на Мофаз в коалицията, премиерът Нетаняху и министърът на отбраната Барак могат да поемат глътка въздух до редовните избори през октомври 2013 година.
Партньор за реформи, не за удари по Техеран
В Израел наблюдателите не разчитат влизането на Мофаз в кабинета като ход, свързан с темата за Иран. "Става дума преди всичко за вътрешна политика, която няма нищо общо с Иран", казва Ефраим Кам, експерт по въпросите на националната сигурност. Той се позовава на коалиционния договор.
Действително Нетаняху и Мофаз имат сериозни вътрешнополитически намерения. До 1 август трябва да бъде уреден въпросът за редовната военна служба за най-ортодоксалните евреи. До края на годината Ликуд и Кадима, (разбирай Нетаняху и Мофаз) искат да реформират политическата система на страната. Двете партии настояват за въвеждането на 4-процентова бариера и за създаване на избирателни райони. Досега партиите изготвяха само национални избирателни списъци, а в Кнесета се влизаше при изборен резултат над 2 процента. "Политическата система страда от слабостта на големите партии, и те трябва да бъдат подкрепени. А за малките ще бъде от полза да се присъединят към големите", казва Офер Кениг от израелския Институт за изследване на демокрацията в Ерусалим.
Нетаняху и Мофаз имат шансове да проведат тези реформи, тъй като разполагат с 94 от общо 120 мандата в Кнесета. Бенямин Нетаняху се надява на подкрепа и по други съображения. В собствената му партия Ликуд расте влиянието на преселници и крайнодесни, които постоянно засилват натиска си над премиера. А коалицията с Мофаз намалява значително политическата тежест на националистите и крайно религиозните в партията.
Коалицията разширява и политическото поле за действие на израелския премиер. Съвсем скоро ще си проличи, как Нетаняху ще използва тази възможност. Още преди лятото правителството трябва да опразни поселището Мигрон. Преди лятната ваканция трябва да бъде представен и проектобюджетът за следващите 2 години. А това не е малко работа. Отделно от това икономиката на Израел се свива, а в страната назряват нови социални протести.
АГ, ДПА, ФАЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов