Истината за убитите по границите на България

През 1979-а година младият тогава български художник Калин Николов е поканен да изографиса военното поделение на граничния пункт Калотина. Там се среща с бивш офицер, който го завежда в "гедерейската" горичка край границата. "Бяха я нарекли така, защото там са били разстрелвали бегълци от ГДР, но и от други социалистически страни, опитали се да преминат през българската граница на Запад", спомня си българският художник.

На лов за хора

Там, в тази горичка край Калотина, според него, все още би трябвало да са заровени трупове на бегълци. "Това звучи напълно правдоподобно", казва берлинският проф. Щефан Апелиус, който се занимава с темата от години насам: "В моите проучвания често съм се сблъсквал със случаи, при които граждани на ГДР са били заравяни незабавно на пограничната линия, там, където са били убити", казва германският политолог.

Според него в пограничната линия са били заравяни и българи, опитали се да избягат на Запад. Българският художник Калин Николов си спомня, че в къщата на бившия военен, с когото се срещнал през 1979-а година, имало инсталация, свързана пряко с граничната система, сигнализираща наличието на бегълци: "Идеята му беше да прокара кабела за тревога в своята частна вила, което означава, че сигналите за бегълци се чуват не само в заставата, но и в неговия частен дом. И така той можел да излиза на лов за хора", разказва Калин Николов. В друг случай пък селянин от района на Калотина бил научил кравата си да души по човешки следи. "Доста пари беше прибрал този човек от човешки животи", спомня си българският художник.

Имало ли е наистина възнаграждения за граничарите и местните хора, участвали в залавянето на бегълци? Според проф. Щефан Апелиус: "Практиката е била такава, че участвалите непосрествено в залавянето на бегълци войници са били възнаграждавани. Това е било така по всички граници на тогавашния соцлагер. Става дума за няколко свободни дни, например. Знае се обаче, че и местните хора, които са давали информация, са получавали неща, от които са имали нужда, като дрехи например. Това е доказано от голям брой документи", обяснява германският учен.

Все още под ключ

Досегашният му опит обаче сочи, че колкото по-висшестоящи са били военните, толкова по-трудно е да се намерят документи за получаваните от тях облаги. По принцип работата на германския учен в българските архиви е обикновено доста трудна: "В това отношение мога само да се надявам, че един ден в България ще се отворят и онези архиви от социалистическо време, които са все още под ключ", казва професор Апелиус.

Наскоро той представи в Берлинския свободен университет проект за изследване, който има за цел да издири колкото е възможно повече информация за граждани на някогашната ГДР, загинали при опит за бягство по границите на братските тогава социалистически страни.